Изненадващото разкритие от тази седмица, че водещите на MSNBC Джо Скарбъро и Мика Бжежински са пътували до Мар-а-Лаго, за да се срещнат с новоизбрания президент Доналд Тръмп, предизвиква въпрос, който много представители на американските медии тихо си задават: Колко притеснени трябва да бъдат журналистите? И по-конкретно: Каква подготовка и предпазни мерки трябва да предприемат новинарските агенции преди завръщането на Тръмп на власт?

Скарбъро и Бжежински, двама стари приятели, превърнали се в отявлени противници на републиканеца, искат да се срещнат с него, отчасти поради опасения за „възмездие“. То беше обещано на всеослушание от Тръмп по време на кампанията.

Те далеч не са сами.

„Наистина смятам, че сегашната обстановка ще бъде много по-трудна, отколкото беше дори през първия мандат на Доналд Тръмп“, коментира пред CNN бившият изпълнителен редактор на Washington Post Марти Барон. „Ако съдим по кандидатите за постове в кабинета и ръководителите на агенции, може да се каже, че това ще бъде администрация на възмездието“.

Едни се готвят за дъжд, други - за ураган. И никой не е сигурен какво да очаква. Като се има предвид откритата враждебност на Тръмп към новинарските медии обаче, има общо усещане че предстоят нестабилни времена.

Непредсказуемост при влизането на Тръмп в Белия дом е основно предизвикателство за европейския технологичен сектор

Технологичните лидери искат политика „Европа на първо място“

„Знаем, че когато демокрациите са застрашени, журналистите са сред първите, които биват атакувани“, заявява главният изпълнителен директор на Комитета за защита на журналистите в САЩ Джоди Гинсбърг.

Предстоящото завръщане на Тръмп на власт е тема на разговорите по време на галавечер на организацията. Присъстващите са обсъдили необходимостта да отразяват без страх, да бъдат непредубедени, но с ясен поглед за действията, които администрацията на Тръмп може да предприеме, и да обмислят всички възможности.

Някои приготовления вече са в ход. Ръководители на редакции, адвокати и други ключови играчи обсъждат как би могло да изглежда обещаното от Тръмп „възмездие“ и как биха реагирали.

Основателката и главен изпълнителен директор на The Information Джесика Лесин, която председателства галавечерта, говори от сцената за някои от действията, които нюзрумите предприемат.

„Журналистите са принудени да наемат собствена охрана за себе си и за семействата си“, казва тя. „А изданията заделят огромни юридически бюджети за предизвикателствата, които знаем, че предстоят. Това е смразяващо.“

Тя се обръща към присъстващите с призива: „Колкото и страшно да изглежда сега, помнете това: Този момент от световната история е призив за действие за всички нас в тази професия. Това е призив да се борим с онези, които се опитват да ни дискредитират; това е призив да се борим за доверието на обществото; това е призив да защитаваме работата си на всяка цена. Историята може да зависи от това.“

Какво може да се случи, когато двама лидери се опитват да споделят светлината на прожекторите и юздите на властта

Взривоопасна комбинация: Колко дълго може да продължи приятелството между Тръмп и Мъск?

Засилено безпокойство

Комитетът за защита на журналистите познава твърде добре авторитарния наръчник за заглушаване на пресата, посочва и председателят на борда на организацията Джейкъб Уайсбърг, като добавя: „Ако и когато видим паралелни стъпки за ограничаване на пресата тук, ние ще им се противопоставим решително“.

Разбира се, някои от тревогите и спекулациите може да се окажат напълно преувеличени. Но сегашните разговори отразяват неизвестността и несигурността, която цари сред медиите зад океана.

Ето някои от конкретните опасения:

  • През втория мандат на Тръмп правните заплахи и неоснователните съдебни дела могат да се натрупат, което ще струва на редакциите пари и време;

  • Администрацията на Тръмп може да възстанови досегашната практика на Министерството на правосъдието да изисква репортерски записи при разследвания за изтичане на информация;

  • Онлайн и реалният тормоз може да се увеличат, ако политическите екстремисти се почувстват окуражени да атакуват журналисти;

  • Медийните компании и отделните журналисти могат да се сблъскат с политически мотивирани одити на данъчната служба;

  • Правителствени агенции като FCC биха могли да използват съществуващите закони, като например тези за лицензите на телевизионните станции, за да оказват натиск върху редакциите;

  • Администрацията би могла да забави или дори да унищожи бъдещи сделки на медийни компании, считани за противници;

  • Новинарските агенции, които са НПО, биха могли да се сблъскат със засилен контрол;

  • Правителствените агенции може да станат още по-малко кооперативни с новинарските агенции.