Неотдавна компаниите и инвеститорите обичаха да се хвалят с ангажиментите си да намалят до нула своите емисии на парникови газове, които затоплят климата, до 2050 г. Вече не е така.

Сега тази тема е политическа игра. В САЩ например повече от дузина законодателни органи на щати с мнозинство на републиканците осъждат банките, инвестиционните дружества и предприятията, които говорят за изменението на климата и имат цели за намаляване на емисиите си. Въпреки това компаниите и инвеститорите осъзнават финансовите рискове, свързани с изменението на климата, и в по-голямата си част спазват поетите ангажименти и предприемат първоначални стъпки за постигането им. Те просто не говорят толкова много за това.

Поляризираната година на избори в САЩ засили тенденцията на „зелено премълчаване“. Тя е наред с „зеленото изпиртане“ (greenwashing), когато става въпрос за объркване на обществеността относно това, което бизнес секторът наистина прави по отношение на изменението на климата.

Как се случи това?

Предприятията усещат финансовите загуби от изменението на климата, водещо до масивни горски пожари, суши, горещи вълни и разрушителни урагани, които нанесоха само в САЩ щети за повече от 100 млрд. долара. Засилените от климата екстремни метеорологични явления унищожиха фабрики, посеви, хотели, инфраструктура и електроцентрали. През последните години икономиката на страната е била засегната от средни годишни щети за 150 млрд. долара, причинени от климатичните промени, според оценки на федералното правителство, цитирани от Fast Company. В световен мащаб се предвижда те да отрежат 17% от БВП до 2050 г.

В продължение на десетилетия научният консенсус прогнозира, че екстремните метеорологични условия ще се влошат, тъй като атмосферата се затопля допълнително от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването. Правителства, предприятия и инвеститори бавно започнаха да разбират икономическото въздействие на изменението на климата, което ги разтревожи.

Държавите, които подписаха Парижкото споразумение за изменение на климата от 2015 г. на Рамковата конвенция на ООН, се съгласиха да предприемат стъпки, за да помогнат за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до по-малко от 2 градуса по Целзий над прединдустриалната ера. A през 2018 г. учени от Междуправителствения панел по изменение на климата издадоха доклад, прогнозиращ значителни загуби за индустриалното производство, селското стопанство и инфраструктурата, ако температурите се повишат с 2 градуса по Целзий.

На следващите издания на климатичния форум COP страните, подписали Парижкото споразумение, подкрепиха ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса. Тази цел обедини както правителствата, така и бизнеса.

Бизнеса залага инвестициите си

Големи компании, включително Apple, Best Buy, General Mills, Google, Ikea, JLL real estate, Microsoft, Morgan Stanley, Salesforce, Walmart, Unilever и други, се ангажираха да намалят своите емисии до нула до 2050 г. и много от тях имат за цел да намалят емисиите наполовина до 2030 г. Големите обществени пенсионни фондове в Ню Йорк, Калифорния, Илинойс и в цяла Европа се ангажираха да намалят емисиите, представени в техните портфейли, до нула - или чрез постепенно пренасочване на дяловете им, или чрез ангажиране с компании с по-ниски емисионен профил.

Освен това, с изненадващите резултати от президентските избори в САЩ през 2016 г., местният бизнес осъзна, че не може да разчита на федералното правителство да въведе политики за смекчаване на изменението на климата, тъй като новият президент не вярваше в науката за климата. Това прехвърли отговорността за предприемане на действия за защита на икономиката и хората от разрушителните сили на безконтролното изменение на климата на частния сектор. Компании, инвеститори, неправителствени организации, университети и обикновени граждани се засилиха, за да запълнят вакуума, оставен от федералното бездействие. Затова и оттогава инвестициите в чиста енергия непрекъснато нарастват.

По всичко личи, че това ще се случи отново по време на втория мандат на новоизбрания президент Доналд Тръмп. На 8 ноември коалиция от 2942 американски компании, 170 инвеститори, 11 щата, 353 града и стотици религиозни групи, университети и културни организации обявиха, че потвърждават ангажимента „America Is All In“ за изпълнение на Парижкото споразумение. Освен това има около 910 милиарда долара, инвестирани в чиста енергия и решения за транспорт и климат в САЩ и е малко вероятно инвеститорите да се откажат от тези инвестиции.

До края на 2019 г. на срещата за климата COP 25 177 големи компании са поели ангажимент да намалят значително емисиите си, заедно с множество големи компании за управление на инвестиции, които също обещаха да достигнат нетна нула в своите портфейли до 2050 г. Стотици големи инвеститори се присъединиха към движение, наречено Climate Action 100+, обещавайки да работят с компаниите с високи емисии в техните портфейли за намаляването им.

Все пак много други масови компании продължиха да работят както обикновено, без да обещават или предприемат стъпки за намаляване на емисиите или за по-ефективно използване на енергията.

Хвърлена ръкавица

През 2020 г. главният изпълнителен директор на най-голямата инвестиционна компания в света, BlackRock, каза на хилядите компании, в които инвестира, че „промените в климата се превърнаха в определящ фактор в дългосрочните ви перспективи“ и тяхната реакция има значение.

„Доказателствата за климатичния риск принуждават инвеститорите да преоценят основните предположения за съвременните финанси“, тъй като все повече от тях „признават, че климатичният риск е инвестиционен риск“. В писмото от главния изпълнителен директор Лари Финк се казва, че BlackRock иска компаниите да започнат да разкриват своя климатичен риск, за да може фондът напълно да оцени тяхната инвестиционна стойност.

Писмото на BlackRock хвърли ръкавица към останалата част от Уолстрийт и света на бизнеса. Компаниите вече не могат да гледат на изменението на климата като на страничен проблем, с който трябва да се занимава един отдел. Вместо това Финк твърди - и все повече компании го осъзнават - че климатичните рискове трябва да бъдат основно съображение в стратегическото мислене на бизнеса.

Физическият свят потвърждава това. Щетите скочиха при рекордните горски пожари в Северна Америка през 2017, 2018 и 2019 г. Наводненията потопиха една трета от Пакистан през 2022 г. Други бедствия в глобален мащаб принудиха компаниите да намерят нови вериги за доставки, да възстановят инфраструктурата си и да се борят за големи увеличения на застрахователните премии.

Инвестициите в климатични решения и във възобновяема енергия, вече стабилни, започнаха да процъфтяват. Категорията на инвестиране в акции и облигации на компании с благоприятни екологични, социални и управленски практики, или ESG, се превърна от нишова в основна тенденция. Устойчивите фондове надминаха конкурентите си, а инвестициите в ESG нараснаха до приблизително 3,4 трилиона долара, според Morgan Stanley.

До 2023 г. близо половината от компаниите от Fortune 500 вече бяха обещали да намалят своите емисии на парникови газове до нетната нула до 2050 г. Междувременно около 325 големи мениджъри на активи, управляващи общо 57 трилиона долара, са се ангажирали да прехвърлят своите портфейли към нетни нулеви емисии до 2050 г.

Някои инвеститори бяха по-отдадени на изпълнението на тези ангажименти от други. Все пак повече от 600 институционални инвеститори се опитват да се ангажират с притежаваните от тях компании за намаляване на емисиите и подобряване на политиките за управление на климата, а около 134 компании са го направили.

Възходът на „зеленото премълчаване“

Много компании сега са замълчали относно работата си за справяне с климатичния риск, намаляване на емисиите или по-добро управление на потреблението на енергия. Някои големи инвестиционни фондове като Vanguard се оттеглиха от публичните ангажименти от типа на Net Zero Asset Managers. Дори BlackRock стана по-тих, намалявайки ангажимента си към същата група и гласувайки за по-малко предложения на акционерите относно климатичните рискове.

Геополитиката и насрещните ветрове на инфлацията след пандемията също изиграха роля за това. Нахлуването на Русия в Украйна създаде скок в търсенето на петрол и природен газ, богат на метан, когато санкциите прекъснаха руските доставки за Европа. Търсенето на природен газ в САЩ рязко нарасна, а фракингът улесни удовлетворяването му.

Пандемията от COVID-19 разбуни веригите за доставки, цените на акциите на петролните компании се повишиха, а републиканските законодатели в САЩ започнаха да критикуват инвестиционните стратегии на ESG. Всичко това намали ентусиазма на инвеститорите да говорят за целите и напредъка си в борбата с климатичните промени. Въпреки това, според проучване на Ceres сред инвеститори, които са се ангажирали да достигнат нетни нулеви емисии, 37 от 48-те най-големи инвестиционни фонда са разработили подробни планове за това как да изпълнят тези ангажименти.

По време на тазгодишната разгорещена кампания вицепрезидентът Камала Харис, кандидатът на Демократическата партия, обеща да продължи историческите федерални инвестиции на президента Джо Байдън в улесняване на развитието на чиста енергия и чист транспорт. Това доведе до 348 нови производствени проекта със стотици хиляди очаквани работни места. Но Тръмп и неговите съюзници обещаха да премахнат всяка действаща политика в областта на климата.

Повечето компании и инвеститори все още осъзнават неотложността на борбата с изменението на климата. Те също така осъзнават, че има възможности за печалба чрез инвестиране в технологии за чиста енергия и са вложили трилиони, за да ги уловят. Инвестициите в чиста енергия достигнаха 1,74 трилиона долара през 2023 г., според Международната агенция по енергетика.

Все пак въпросът след изборите в САЩ, е какво се случва оттук нататък?

„Компаниите, ангажирани с устойчивостта, ще останат на курса, защото това има бизнес смисъл. Инвеститорите ще търсят стойност, като избягват рисковете и залагат на нови, ефективни зелени технологии“, коментира Тим Мохин, партньор и директор на Boston Consulting Group.

А Bloomberg добавя, че „перспективата за по-малка федерална подкрепа за нови климатични технологии вече мотивира някои инвеститори да се намесят, за да запълнят празнината“.

Така че целите на бизнеса за ограничаване на емисиите са живи, просто много често са премълчавани.