Инфлацията в еврозоната се повишава до 2,4 % през декември, като това трети ръст за последните месеци, съобщи статистическата агенция Евростат.

Показателят съвпада с прогнозата на икономисти, анкетирани от Reuters, и бележи увеличение спрямо ревизираните 2,2% през ноември.

Базисната инфлация се задържа на ниво от 2,7% за четвърти пореден месец, което също отговаря на очакванията, докато инфлацията при услугите се повишава от 3,9% на 4%, уточнява CNBC.

Широко разпространени бяха очакванията, че общата инфлация ще се ускори, след като през септември достигна най-ниското си равнище от 1,7%, тъй като базовите ефекти от по-ниските цени на енергията отслабват.

Повишаването на инфлацията идва в момент, когато Европейската централна банка се стреми да стимулира затъващата икономика в региона с намаляване на лихвените проценти, допълва Financial Times.

От юни банката намали лихвените проценти четири пъти и се очаква по-късно този месец да понижи основната депозитна лихва от 3%.

Някои инвеститори се надяваха на голямо намаление, за да успокоят опасенията от слабия растеж в зоната на единната валута. Засилването на ценовия натиск обаче може да направи по-вероятно малкото намаление с 25 базисни пункта.

ЕЦБ очаква тази година инфлацията да се понижи до нива, близки до целевата стойност от 2%.

Според отделно публикувани тази седмица данни темпът на нарастване на цените в най-голямата икономика в еврозоната - Германия, достигна по-високо от очакваното ниво от 2,9% през декември.

Доходността на германските двугодишни бундове, които са референтна стойност за еврозоната, спадна с 0,02% до 2,18% след публикуването на данните от днес.

Междувременно инфлацията във втората най-силна икономика в еврозоната - Франция, достигна 1,8% миналия месец, което е под прогнозите на анализаторите за 1,9%.

След новите данни европейските акции останаха без съществена промяна, като регионалният Stoxx Europe 600 се повиши с по-малко от 0,1%.

Еврото запази по-ранните си печалби спрямо долара, като за деня се повиши с 0,3% до 1,043 долара.

Хейг Батгейт, директор на Callanish Capital, коментира за CNBC, че финансистите от ЕЦБ няма да бъдат прекалено притеснени от отчитане на инфлацията за декември, стига то да е в общи линии в съответствие с очакванията.

„Сега има много по-голяма предсказуемост в много от сериите данни, които виждаме... посоката на движение на лихвите надолу в Европа е много по-предсказуема, отколкото, да речем, във Великобритания“, допълва той.

Въпреки че пазарите прогнозираха намаляване на лихвените проценти в началото на годината, Джак Алън-Рейнолдс, заместник главен икономист за еврозоната в Capital Economics, заяви, че постоянната инфлация в сектора на услугите означава, че ЕЦБ „вероятно ще продължи да намалява лихвените проценти бавно, дори и икономическите перспективи да остават лоши“.

„Най-важното за перспективите на паричната политика е, че базисната инфлация остана непроменена на равнище 2,7% за четвърти пореден месец... Това няма да попречи на ЕЦБ да продължи да намалява лихвените проценти“, заяви Алън-Рейнолдс.

„Високото равнище на инфлацията при услугите се дължи отчасти на временни ефекти, които би трябвало да отшумят през тази година. Междувременно пазарът на труда се разхлаби, нарастването на заплатите се забавя, а перспективите за растежа са слаби.“

Икономиката на еврозоната нарасна с 0,4% през третото тримесечие, но икономистите предупреждават, че политическата нестабилност, продължаващата слабост на производството и потенциалът за ескалиране на търговското напрежение при бъдещата администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп помрачават перспективите за 2025 г.