През 2025 г. централните банки в Азия ще се сблъскат със ситуация от типа „параграф 22“.

Непрекъснатото поскъпване на щатския долар доведе до многогодишни дъна за азиатските валути, като японската йена, южнокорейския вон, китайския юан и индийската рупия, спрямо зелените пари. По-евтината валута по принцип би могла да направи износа конкурентоспособен точно в момент, когато новоизбраният президент Доналд Тръмп заплашва да наложи мита. Но централните банки в Азия ще трябва да оценят въздействието ѝ върху вносната инфлация и да предотвратят спекулативни залози за трайна слабост, които биха могли да усложнят определянето на политиката, смятат анализаторите.

Щатският долар рязко поскъпна, откакто Тръмп спечели президентските избори през 2024 г., като от 5 ноември скочи с около 5,39%. Част от причините за това са политиките, които републиканецът обеща по време на предизборната кампания, включително митата и намаляването на данъците. Според икономистите тези мерки ще действат проинфлационно.

На заседанието си през декември служителите на Фед изразиха загриженост относно инфлацията и въздействието, което може да окаже политиката на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Тази преоценка на перспективите за паричната политика на централния трезор увеличи разликата в доходността на американските и няколко азиатски облигации. Тази разлика в лихвените проценти намали привлекателността на активите с по-ниска доходност, което доведе до понижение на основните азиатски валути и накара някои централни банки, включително Японската централна банка и Резервната банка на Индия, да се намесят.

Джеймс Оой, пазарен стратег в онлайн брокера Tiger Brokers, коментира пред CNBC, че силният щатски долар ще затрудни азиатските централни банки при управлението на икономиките им.

„По-силният щатски долар вероятно ще постави предизвикателства пред азиатските централни банки, като увеличи инфлационния натиск чрез по-високи разходи за внос и допълнително натоварване върху валутните им резерви, ако се опитат да подкрепят валутите си чрез интервенции“, посочва той. „Ако дадена страна се бори с висока инфлация и обезценяваща се валута, понижаването на лихвените проценти с цел стимулиране на икономическия растеж може да има обратен ефект“.

Политика и инфлация: Плановете на Тръмп притесняват членовете на Фед

Китай

Китайският юан достигна 16-месечно дъно от 7,3361 на 7 януари, притиснат от нарастващата доходност на американските държавни ценни книжа и по-силния долар. Това привидно ще направи китайския износ по-конкурентоспособен и ще стимулира растежа на най-голямата азиатска икономика.

Но Лорейн Тан, директор на отдела за капиталови изследвания за Азия в Morningstar, смята, че по-силният щатски долар ще ограничи възможността на Китайската народна банка да понижи лихвените проценти, без да рискува да увеличи изтичането на капитали, както и да помогне на вътрешната икономика да има по-голяма парична гъвкавост.

От септември миналата година Китай се бори да подкрепи икономиката си с няколко мерки за стимулиране, включително намаляване на лихвените проценти и подкрепа за пазарите на акции и имоти. Съвсем наскоро страната разшири схемата си за търговия с потребителски стоки, целяща да стимулира потреблението чрез обновяване на оборудването и субсидии.

„Въпреки това фискалните разходи са тези, които трябва да се увеличат, за да се подкрепи растежът на Китай“, категоричен е Тан.

Това мнение е подкрепено и от Кен Пен, ръководител на инвестиционната стратегия за Азиатско-тихоокеанския регион в Citi Wealth. По думите му китайското правителство трябва да емитира повече дългосрочни облигации, за да финансира икономическите си стимули, вместо да намалява лихвените проценти.

Освен това ясно изразената слабост на юана може да направи по-трудно за другите азиатски икономики да увеличат привлекателността на своите продукти и услуги за чуждестранните купувачи. В доклада си за перспективите за 2025 г. Citi Wealth посочва, че рязкото обезценяване на китайската валута може да навреди на икономиките, които пряко се конкурират с Китай или изнасят за него, като Южна Корея, Тайван и други страни от Югоизточна Азия.

CNN: Тръмп може да обяви национално икономическо извънредно положение, за да оправдае митата

Япония

Японската централна банка похарчи над 15,32 трилиона йени (97,06 милиарда долара), за да подкрепи валутата си през 2024 г., след като през юли тя се срина до многогодишно дъно, достигайки най-ниската си стойност от 161,96. Въпреки това йената се задържа на ниво около 158 спрямо зелените пари. Японски финансови служители многократно отправяха предупреждения срещу „едностранчиви“ и „волатилни“ движения на йената, последно на 7 януари.

Със сигурност силният долар може отчасти да играе в полза на целите на Японската централна банка. След като в продължение на десетилетия Япония се бори с дефлацията, вече 32 поредни месеца инфлацията в страната е над целевото равнище от 2%. Банката призна, че слабостта на йената може да доведе до повишаване на вносната инфлация, а предизвикателството ще бъде да се гарантира, че цените и заплатите няма да нарастват по-бързо от приемливите нива.

Тан от Morningstar смята, че силната позиция на зелените пари увеличава натиска върху Японската централна банка да увеличи лихвите, за да подкрепи йената и да намали инфлационните рискове.

Уолстрийт залага на продължителен растеж на златото през 2025 г.

Южна Корея

В Южна Корея централната банка на страната наскоро се намеси, за да подкрепи вона, според доклад на Yonhap от 6 януари. Въпреки че конкретната сума не беше оповестена, тя беше достатъчна валутните резерви на страната да спаднат до петгодишно дъно.

След изборната победа на Тръмп вонът постоянно поевтинява спрямо долара, като през декември достигна около 1,476 - най-слабото му ниво от 2009 г. насам.

Изглежда, че Банката на Корея дава приоритет на стимулирането на вътрешния растеж въпреки отслабването на вона, като на последното си заседание през ноември въведе изненадващо намаление с 25 базисни пункта.

„Въпреки че волатилността на валутния курс се увеличи, натискът за понижаване на икономическия растеж се засили. Поради това Управителният съвет прецени, че е целесъобразно да продължи да намалява основния лихвен процент и да смекчава рисковете за икономиката“, пише в изявлението централния трезор.

Всички тези мерки обаче бяха помрачени от несигурността, когато в началото на декември президентът Юн Сук Йол обяви, а след това отмени военното положение. Впоследствие парламентът подкрепи неговия импийчмънт.

Централната банка на страната свика извънредно заседание на 4 декември и обеща да осигури „достатъчно количество ликвидност“, докато финансовите и валутните пазари се стабилизират. Тези мерки ще бъдат в сила до края на февруари.

Какво знаем за плановете на ЕЦБ по лихвените проценти през 2025 г.

Индия

На последно място сред основните азиатски валути е Индия, където рупията спадна до рекордно ниското ниво от 85,86 на 8 януари поради натиска на силния долар и продажбите от страна на чуждестранни портфейлни инвеститори през октомври и ноември. Индия се бори с инфлацията, която през октомври надхвърли горната граница на толерантност от 6%, достигайки 6,21%, въпреки че оттогава се е понижила.

Това се случва в момент, в който страната е изправена пред забавяне на растежа, като последният показател за БВП възлиза на 5,4% през второто фискално тримесечие, приключващо през септември. Това не отговаря на очакванията и бележи най-ниското му ниво от последното тримесечие на 2022 г. насам.

На последното си заседание по паричната политика през декември Резервната банка на Индия запази лихвените проценти на ниво от 6,5% с разделено решение, като двама членове на управителния съвет гласуваха за понижение с 25 базисни пункта. Ако банката реши да намали лихвените проценти, за да стимулира растежа - което би отслабило рупията – това ще подготви страната да се справи с потенциален внезапен отлив на чуждестранни средства и евентуален рязък спад на валутата ѝ.

В доклада си за перспективите за 2025 Citi Wealth посочва, че „големите валутни резерви на централната банка са донесли по-голяма стабилност на индийската рупия“.

Пен от Citi също описва рупията като „една от най-стабилните валути в световен мащаб“, като добавя, че „единствените, които са по-малко волатилни от нея, са фиксираните валути като хонконгския долар.

„Това би трябвало да е облекчение за много чуждестранни инвеститори, които биха могли да имат интерес към този пазар“, акцентира той.