Петър Торнев, Accenture: Процесът на въвеждане на AI е като родителството
За да могат компаниите да въвеждат все повече AI, към него трябва да има доверие. Иначе скоростта на внедряване ще започне да отслабва. А доверието има емоционална и когнитивна част, казва управляващият директор на Технологичния център на Accenture у нас
&format=webp)
През последните две години скоростта на развитие на AI придоби умопомрачаващи темпове. Само две години след появата на ChatGPT генеративният изкуствен интелект (GenAI) вече е част от почти всяка една индустрия.
Сектори с традиционно производство, като тежката промишленост, минното дело и земеделието, интегрират AI по-бавно. В други - ИТ, финансовата и застрахователната индустрия, корабоплаването и въздухоплаването, космическите технологии, електронната търговия, маркетинга и медиите, здравеопазването – темповете на интеграция са значително по-бързи. Но всеки вече използва AI.
Според последното проучване на Accenture 86% от компаниите се канят да засилят своите инвестиции в AI. В същото време 60% (36% за предходната година) очакват AI системите, с които работят, да се разраснат.
„За последните 4 години скоростта на промяната е 183%, което е изключително бърз темп и поставя компаниите пред много предизвикателства как да я овладеят. Основният виновник за това са технологиите и по-специално AI. Ако преди 2-3 години предимно талантите бяха двигател на тези промени и всички говориха за глад за кадри, днес те са на второ място“, обяснява пред Profit.bg Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture в България.
Но готов ли е наистина бизнесът – както по света, така и у нас – за тези тектонични технологични промени?
По света
Според Петър Торнев, колкото и бързо да навлиза в момента AI, голяма част от C-level хората все още не се чувстват сигурни, защото не са планирали правилно стратегиите по какъв начин точно ще въведат тази технология и какво ще получат срещу инвестициите си.
„AI се интегрира, но въпросът е как ще изградим стратегията си за преквалифициране на кадрите, технологичната си стратегия, стратегията за устойчивост и глобално присъствие. Как вплитаме всички тях в интерес на организацията ни. Именно от тази гледна точка повечето ръководители не се чувстват съвсем готови, но може би следващите 2-3 години това ще се избистри“, обяснява той.
В същото време AI вече се внедрява в редица сфери. Пример за това е преживяването на клиентите, които все повече искат бърза информация и достъп до персонализирани продукти и услуги. И тук се появява следващото предизвикателство пред бизнеса - въпросът с доверието към AI.
За да могат компаниите да въвеждат все повече AI, към него трябва да има доверие. В противен случай скоростта на внедряване ще започне да отслабва. А доверието има емоционална и когнитивна част.
„Емоционалната е свързана с въпроса: Харесваме ли AI или се страхуваме, че той ще вземе преимущество над нас? Когнитивната част пък е насочена към това дали всички тези системи са надеждни, как се проверява информацията в тях“, казва директорът на Технологичния център на Accenture у нас.
По думите му този процес е като родителството: Когато имаме малки деца, въвеждаме правила и бариери, докато изградим доверие, че те могат да извършват някакви дейности сами. Същото е и с AI.
Доверието има отношение и към следващия етап от развитието на AI – автономните агенти. За да еволюира масово технологията, потребителите трябва да вярват повече в нея и в нейните възможности да взаимодейства от тяхно име по правилния начин. Затова компаниите трябва да не спират с интеграцията - колкото повече се внедрява AI, толкова по-бързо тези бариери ще започнат да отпадат.
И много от тях го правят. Въвеждат AI агенти, за да подобрят вътрешни си процеси и да оптимизират разходите си. Ето го и следващият ребус за решаване – как да се изградят тези агенти, за да персонализират конкретната информация на всяка организация.
„За да си обучиш добре моделите, трябва да имаш добра стратегия как ще управляваш данните си. Това изисква по-различна инфраструктура, с която бизнесите невинаги са готови. Обработката на тези огромни модели струва много и си има специфични изисквания“, описва ситуацията Петър Торнев.
Всичко това се потвърждава от изследването на Accenture, което очертава редица притеснения сред бизнеса. Според 26% от ръководителите инвестициите в AI нямат ясни нива на възвръщаемост. 20% посочват разминаването между начините, по които те и техните служители разбират потенциалните ползи от AI, а 28% - казват, че проблем №1 са ограниченията в технологичната инфраструктура и тази на данните.
А къде е България и българският бизнес в този свят на предизвикателства и възможности?
У нас
Страната ни вече си е извоювала името на регионален ИТ хъб. Ако някога компаниите идваха тук заради евтината работна ръка, това вече далеч не е така и то не случайно – качеството на услугите, които се предоставят у нас, са на изключително високо ниво и няма прична те да са евтини.
Оказва се обаче, че тези технологии и услуги, които се създават на местна почва, намират приложение главно зад граница.
„България все още е на последно място в Европа по внедряване на дигитални технологии и умения в обществото. Това важи и за AI. Липсват инвестиции от страната на държавата. Въобще не съществува политика в това отношение. Има Министерство на иновациите, Министерство на електронното управление – и какво от това? Няма никакви конкретни стратегии за инвестиции в технологии и R&D“, подчертава Петър Торнев.
Средно за ЕС внедряването на AI и дигитализацията са се повишили с 13%. В България този процент е под 3, което означава, че всички тези държави имат някаква политика в тази сфера, за разлика от нас.
„Реално, като излезем от ITO (Информационно-технологичен аутсорсинг) и BPO (Aутсорсинг на бизнес процеси) сектора, каква информация имат малките предприятия в България за ползите от AI? Почти никаква“, смята оперативният мениджър на Accenture Technology България.
Но ако държавата и бизнесът са двете части на уравнението на AI трансформацията на бизнеса по света и у нас, то хората и личното им участие в нея са третата. И тя не е по-малко важна. Всички статистики показват, че тясната специализация гарантира най-високи приходи в днешния свят и всеки има личната отговорност да развива своите знания и умения, за да остане в крак с промените.
„Ако искаш да бъдеш част от иновациите и високата добавена стойност, трябва да си над кривата. За да си над кривата, трябва да учиш постоянно. Хората, които разчитат на това, че ще стоят на едно място и няма нищо да правят в тази посока, в един момент ще страдат и ще загубят конкурентноспособност. Още повече, че никога не е имало толкова лесен достъп до огромни количества информация и знания“, казва Петър Торнев.
Според него от тази гледна точка в България също има много работа за вършене. Промяната на образователната система, ориентирана към новите умения и знания, е от решаващо значение за конкурентноспособността както на хората в личен аспект, така и на страната ни като цяло.
Добрият пример Accenture България
На глобално ниво Accenture се фокусира върху всички тези предизвикателства, изграждайки партньорства с редица технологични гиганти. Пример за това е съвместният ѝ проект с Nvidia, в рамките на който е изградено специално звено от над 30 000 служители. Той е фокусиран върху израбитването на специализирана платформа, която подпомага компаниите в създаването на персонализирани AI модели и системи, трансформиращи бизнес процесите и операциите.
Accenture инвестира много и в обучението на служителите, като, за разлика от други, започва от най-високите ръководни нива, а не отдолу нагоре.
„За нас е изключително важно лидерите в компанията да разбират какво се случва на пазара, кои са новите тенденции, за да могат да комуникират с клиенти и служители и да предлагат правилното нещо на всеки потребител на нашите услуги. Обученията ни са насочени в посока автоматизация, етично използване на AI, как всеки екип - продажби, маркетинг и т.н. - да се възползва максимално от възможностите на технологията“, изброява Петър Торнев.
Българското представителство на компанията, което тази година навършва 10 години, прилага тези глобални приоритети на местна почва. Затова и развитието му в рамките на това десетилетие е впечатляващо. Ако през 2015 г. то наброява 60 души, днес те са повече от 1 800.
Accenture България се развива и структурно. В началото у нас присъства единствено Advanced Technology Center, а към днешна дата звената вече са три. Accenture Song е фокусирано върху потребителското изживяване и разработва различни иновативни GenAI решения, а Центъра за интелигентни операции управлява проекти, свързани със застрахователните услуги, продажба на технологични решения и продкти, supply chain optimization и друг специфичен аутсорсинг. Всяко едно от тези звена само по себе си носи отделен заряд със своите проекти, а Accenture България вече присъства в множество индустрии – от автомобилната и финансовата до електронната търговия.
Пример за иновативния характер на дейностите на компания у нас е платформата Gen Wizard.
„Този продукт, създаден от Accenture ни помага, когато прехвърляме системите на даден клиент и той няма цялата нужна документация, да извадим кода и да я получим. Той създава архитектурна диаграма, като по този начин успяваме да прехвърлим наследени системи, които често не са добре документирани“, описва платформата Петър Торнев.
Светът и AI в утрешния ден
По всичко личи, че трансформацията на бизнеса и света като цяло ще продължи с все по-бързи темпове. Появата на нови платформи като R1 на китайския стартъп DeepSeek, която разтърси не само пазарите, но и основите на технологията, са предшественик на нови промени.
В този динамичен свят компаниите – както в глобален мащаб, така и у нас – трябва да бъдат много гъвкави и да се фокусират върху изграждането на стратегии за бърза адаптация. И да са готови организационно и инфраструктурно за следващото голямо нещо на терена на AI и неговите изисквания.
„DeepSeek показа, че всяка една нова технология в началото е много скъпо да се поддържа, докато в един момент не стане масова и не се появят нови компании, които предлагат вече конкретни решения. За да се направи един фундаментален модел в към днешна дата, са нужни огромни ресурси. Затова в един момент ще започнат да се правят тясно специализирани системи. Това е част от бъдещото развитие на бизнеса и всеки трябва да е готов“, съветва в заключение Петър Торнев.