Да живееш с чип в мозъка: Реалност за Ноланд Арбо, който повярва на Neuralink
Парализиран от раменете надолу, той е наясно с рисковете, но казва: „Ако всичко се получи, бих могъл да помогна на Neuralink. Ако се случи нещо ужасно, знам, че ще се поучат от това“
&format=webp)
Да имаш чип в мозъка си, който може да трансформира мислите ти в компютърни команди, все още звучи като фантастика, но за Ноланд Арбо това е реалност.
През януари 2024 г., 8 години след като е парализиран, 30-годишният мъж става първият човек с такова устройство от американската компания за невротехнологии Neuralink, разказва BBC.
Това не е първият подобен чип - други компании също са ги разработили и имплантирали, но случаят на Ноланд неизбежно привлича повече внимание заради основателя на Neuralink: Елон Мъск.
Според Ноланд обаче, важното не е нито той, нито Мъск, а науката. Наясно е с рисковете на това, което прави, но:
„Ако всичко се получи, тогава бих могъл да помогна като участник в Neuralink. Ако се случи нещо ужасно, знаех, че те ще се поучат от това“.
Без контрол, без лична неприкосновеност
Ноланд, който е от Аризона, е парализиран от раменете надолу след инцидент при гмуркане през 2016 г.
„Просто нямаш контрол, нямаш личен живот и е трудно. Трябва да се научиш, че за всичко разчиташ на други.“
Чипът Neuralink се стреми да възстанови частица от предишната му независимост, като му позволява да контролира компютър с ума си. Това е така нареченият мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), който работи чрез засичане на малките електрически импулси, генерирани, когато човек мисли за движение, и превръщането им в цифрова команда, като например преместване на курсора на екрана.
Това е сложна тема, върху която учените работят от няколко десетилетия.
Участието на Илон Мъск в тази област неизбежно изстреля технологията, както и Ноланд, в заглавията на медиите, което помогна на Neuralink да привлече много инвестиции и да се провери безопасността и значението на изключително инвазивната процедура.
Когато имплантът на Ноланд беше обявен публично, експертите го приветстваха като „значителен етап“, но предупредиха, че ще е необходимо време, за да се направи реална оценка - особено като се има предвид умението на Мъск да „генерира публичност за компанията си“.
По това време Мъск е предпазлив в публичното пространство, като просто написа в публикация в социалните мрежи. В действителност, казва Ноланд, милиардерът, с когото е разговарял преди и след операцията, е бил далеч по-оптимистично настроен.
„Мисля, че той беше толкова развълнуван, колкото и аз.“
Въпреки това, подчертава, че Neuralink е нещо повече от своя собственик, и твърди, че не го смята за „устройство на Илон Мъск“.
Дали останалата част от света го възприема по този начин - особено като се има предвид все по-противоречивата му роля в правителството на САЩ, предстои да разберем.
Но няма съмнение за въздействието, което устройството е оказало върху живота на Ноланд.
Redefining the boundaries of human capability requires pioneers.
— Neuralink (@neuralink) May 16, 2024
If you have quadriplegia and want to explore new ways of controlling your computer, we invite you to participate in our clinical trial. pic.twitter.com/svqfAkVV1M
„Това не би трябвало да е възможно“
След операцията за инсталиране на устройството, Ноланд първоначално успява да управлява курсора на екрана, когато мисли за раздвижване на пръстите си.
„Честно казано, не знаех какво да очаквам - звучи толкова фантастично.“
Но след като вижда как невроните му се появяват на екрана, заобиколен от развълнувани служители на Neuralink, „всичко някак си потънало“ и осъзнал, че може да контролира компютъра само с мислите си.
С течение на времето способността му да използва импланта е нараснала до степен, в която вече може да играе шах и видеоигри.
„Израснах, играейки игри“, казва той и добавя, че това е било нещо, което „трябвало да изостави“, когато е станал инвалид. „Сега побеждавам приятелите си в игрите, което наистина не би трябвало да е възможно, но е така.“
Ноланд е убедителна демонстрация на потенциала на технологиите да променят живота на хората - но може да има и недостатъци.
„Един от основните проблеми е неприкосновеността на личния живот“, казва Анил Сет, професор по неврология в университета в Съсекс. „Ако изнасяме мозъчната си активност, тогава позволяваме достъп не само до това, което правим, но и потенциално до това, което мислим, в което вярваме и което чувстваме“, казва той пред BBC.
„След като веднъж сте получили достъп до нещата в главата си, не остава друга бариера пред личния живот.“
Но Ноланд не се притеснява от това и иска чиповете да стигнат по-далеч. Той заяви пред BBC, че се надява устройството да му позволи да управлява инвалидната си количка или дори футуристичен хуманоиден робот.
В един момент обаче, проблем с устройството довел до това, че той напълно загубил контрол над компютъра си, след като чипът частично се отделил от мозъка му.
„Това беше меко казано много неприятно. Не знаех дали ще мога да използвам Neuralink нотново.“
Връзката е възстановена и впоследствие подобрена, когато инженерите коригират софтуера, но изрази загрижеността, на експертите относно ограниченията на технологията.
Големият бизнес
Neuralink е една от многото компании, които проучват как да използват силата на мозъка ни. Synchron твърди, че нейното устройство Stentrode, предназначено за подпомагане на хора с болест на двигателния неврон, изисква по-малко инвазивна операция за имплантиране.
Вместо да се налага открита мозъчна операция, то се инсталира в югуларната вена на шията, след което се придвижва до мозъка през кръвоносен съд. Подобно на Neuralink, устройството се свързва с двигателната област на мозъка.
„То улавя сигнал, когато някой мисли да докосне или да не докосне пръста си“, казва главният технологичен директор Рики Банерджи. „Като улови тези разлики, то може да създаде това, което наричаме цифров двигателен изход.“
След това този изход се превръща в компютърни сигнали.
Един от потребителите на устройството, пожелал да остане анонимен, заяви пред BBC, че е първият човек, използващ устройството с Vision Pro на Apple. Това му е позволило да почива виртуално на далечни места - от водопадите в Австралия до планински разходки в Нова Зеландия.
Но за Ноланд има една уговорка относно неговия чип Neuralink - той се съгласява да участва в проучване, при което се инсталира за шест години, след което бъдещето не е толкова ясно.
Каквото и да се случи с него, вярва, че опитът му може да е само началото на това, което един ден може да се превърне в реалност. „Знаем толкова малко за мозъка, което позволява да научим много повече“, допълва Ноланд.