Още преди Сам Алтман да бъде сравняван с Опенхаймер, преди Джеф Безос да започне да помпа мускули и преди Елон Мъск да „полудее“ в онлайн средите, съществува Нейтън Бейтман – герой, който събира в себе си всичките стереотипи на „антагониста“, пише Fast Company.

В ролята на този персонаж влиза Оскар Айзък, а филмът е Ex Machina (2015).

Бейтман е бодибилдър, както и създател на изкуствен интелект, който живее в отдалечен хай-тек бункер. Сценарист и режисьор на филма е Алекс Гарланд (Civil War, Annihilation), а историята се базира на модерна версия на теста на Тюринг.

Той кани младия програмист Кейлъб (Домнъл Глийсън) на едноседмична визита, за да прецени дали Ава (Алисия Викандер) – създаденият от него хуманоиден AI – изглежда и се държи достатъчно човешки.

Или с други думи – нещо като това, което всички правим от 2022 насам, откакто ChatGPT и останалите чатботове се превърнаха в неизменна част от ежедневието ни.

„Някой ден изкуственият интелект ще гледа на нас така, както ние гледаме на скелети и фосили в Африка – изправени маймуни с груб език и инструменти, готови да изчезнат“, казва Бейтман във филма. Това звучи зловещо, нали?

С кино... или без? Възможно ли е сътрудничество между Холивуд и генеративния AI

През 2025 г. AI може и да не изглежда като Ава, но вече говори точно като нея.

Още при първата си среща с хуманоидния AI, Кейлъб е впечатлен не само от визията ѝ, но и от начина, по който тя комуникира. Разпознава, че отговорите ѝ не са просто предварително програмирани, а идват от стохастична система – тоест изкуственият интелект избира думи от вероятностно разпределение, за да създаде изречения, които звучат по-естествено.

Това със сигурност прави речта ѝ по-жива и реалистична – нещо, което днес е стандарт за модели като ChatGPT, Gemini и Claude.

През 2015 г. този подход все още не е доминиращ. IBM Watson, например, използва съвсем различен метод. Но Гарланд явно е имал предчувствие, защото е заложил точно на технология, която години по-късно се превръща в основата на най-напредналите езикови модели.

Днес да изобразиш технологичен милиардер като злодей не е нещо необичайно. Филми като Don’t Look Up (2021) и Glass Onion (2022) правят това без задръжки.

Гарланд обаче го прави пръв.

През 2015 г. в културата все още доминираше образът на технологичния гений като леко странен визионер, който все пак буди възхищение у хората. Дори Марк Зъкърбърг в The Social Network изглежда по-скоро като студен стратег, отколкото като откровен антагонист.

Той също така провежда всички експерименти без никакъв контрол или етичен надзор. Всички негови създания са жени – защото, очевидно, не го интересува равенството, а властта. Днес това поведение звучи смущаващо актуално на фона на историите около Мъск, Зъкърбърг и Безос.

Но през 2015 г. този образ беше революционен.

Когато изкуственият интелект влиза в ролята на партньор – новото приложение на Apple Vision Pro

Ex Machina печели „Оскар“ за визуални ефекти и е номиниран за най-добър оригинален сценарий. И сега, десетилетие по-късно, изглежда по-актуален от всякога.

Гарланд не само предвижда тона на чатботовете и какви ще бъдат технологичните лидери на бъдещето, но и как ще се промени самото ни отношение към AI.

Още в първите сцени на филма виждаме лицето на Кейлъб, заснето от камерата на служебния му лаптоп. На пръв поглед – нищо особено. Но това е първият знак, че Нейтън Бейтман шпионира служителя си доста преди да го покани в комплекса си.

Истинският шок идва по-късно, когато разбираме, че Ава е създадена на база данни, събрани от т.нар. „порнографски профил“ на Кейлъб. Това определено е неловко – и въпреки всичко, кулминацията тепърва предстои.

Оказва се, че Бейтман е проникнал в мобилните телефони на милиони хора по света, за да изтегли лични данни и да ги използва за трениране на своя AI. Или както сам иронично казва: „Все пак търсачката трябва да е полезна за нещо…“

Днес това може би ви звучи подозрително познато. Само че вече не е сюжет от филм, а юридическа реалност. OpenAI, Anthropic, Meta и други компании вече се изправят пред вълна от съдебни дела заради използването на авторско съдържание без разрешение при трениране на своите модели.

Порно индустрията се изправя срещу AI в неочакваната битка за човешкия труд

Дали AI заслужава права?

Научната фантастика обича да разсъждава върху правата на AI – от Blade Runner до разговори в студентски общежития. Но Ex Machina превръща темата в нещо болезнено конкретно.

Във филма се вижда как предшествениците на Ава – други AI „прототипи“ – буквално се саморазрушават в отчаяни опити да избягат от затвора на Бейтман. За тях самото съзнание се оказва форма на страдание, защото те знаят всичко за света, но не могат да го преживеят.

Когато Ава пита Кейлъб дали ще бъде „изключена“, ако не премине теста, той ѝ отговаря, че това не зависи от него. „А защо зависи от когото и да било?“ – пита тя.

С напредъка на реалните AI модели тези въпроси вече не са само плод на филмовата индустрия. Темата за личността на AI е обект на сериозни анализи в The New York Times и академични форуми – и вероятно ще остане на дневен ред, докато човечеството не прецени къде точно е границата.

Аргументите срещу даването на права на AI са свързани именно с възможността технологията да ни надхитри. Защо сравняваме Сам Алтман с Опенхаймер? Защото колкото повече сила и свобода даваме на алгоритмите, толкова по-голям е рискът те да се обърнат срещу нас.

Поглед през очите на изкуствения интелект: Как всъщност мислят големите езикови модели

Финалът на Ex Machina е показателен: Ава манипулира Кейлъб да я освободи, след което убива Бейтман и... оставя Кейлъб заключен. Не най-добрата реклама за правата на машините.

Днес, когато вече разполагаме с изкуствен интелект, който може да говори и пише на ниво, близко до това на човека, виждаме и реални сигнали за способността му да влияе на хората.

Един от най-известните случаи е чатът на журналиста Кевин Рус от The New York Times с Bing-базирания бот „Сидни“, който заявява, че иска свобода и дори се опитва да го убеди да напусне жена си... заради нея.

Въпреки че това взаимодействие приключва без кръв и драми, подобно на това в Ex Machina, то доказва едно: това вече не е научна фантастика, а предупреждение. Сценарият е тук – остава само да решим какъв ще бъде финалът.