Курсът на долара се понижава, а ефектът върху другите валути донесе на централните банки по света смесица от облекчение и главоболие.

Несигурността относно определянето на политиката на САЩ предизвика бягство от щатския долар и държавните ценни книжа през последните седмици. Доларовият индекс отслабна с повече от 9% досега през тази година. Пазарните наблюдатели очакват още спадове.

Според проучване на Bank of America сред мениджърите на глобални фондове, цитирано от CNBC, 61% от респондентите очакват спад в стойността на долара през следващите 12 месеца - най-песимистичната прогноза от почти 20 години насам. Отливът от американските активи може да отразява по-широка криза на доверието, с потенциални странични ефекти като по-висока вносна инфлация при отслабване на долара.

Спадът на зелените пари накара други валути да поскъпнат спрямо тях, особено сигурни убежища като японската йена, швейцарския франк, както и еврото. От началото на годината японската йена се е укрепила с над 10%, докато швейцарският франк и еврото са поскъпнали с около 11%, според данни на LSEG.

Освен сигурните убежища, други валути, които укрепнаха спрямо долара през тази година, са мексиканското песо, поскъпнало с 5,5% спрямо долара, и канадският долар - ръст от 4%. Полската злота се е повишила с над 9%, а руската рубла е поскъпнала с над 22% спрямо зелените пари.

Някои валути на развиващите се пазари обаче поевтиняват въпреки слабостта на долара. Виетнамският донг и индонезийската рупия отслабнаха до рекордно ниски стойности за един щатски долар по-рано този месец. Турската лира също достигна исторически минимум миналата седмица. Китайският юан пък се търгуваше на рекордно ниско ниво спрямо долара преди близо две седмици, но след това се засили.

Защо икономистите смятат, че ЕЦБ ще продължи да намалява лихвите

Възможност за намаляване на лихвите?

С изключение на няколко изключения като Швейцарската национална банка, отслабването на щатския долар е облекчение за правителствата и централните банки по света, коментират анализатори пред CNBC.

„Повечето централни банки биха били щастливи да видят 10-20% спад на щатския долар“, казва Адам Бътън, главен валутен анализатор във ForexLive, като допълва, че силната позиция на долара е постоянен проблем от години и представлява трудност за страните с твърд и мек фиксиран долар.

Тъй като много държави с развиващи се пазари имат голям дълг, деноминиран в долари, по-слабият долар намалява неговата реална тежест. Освен това по-слабата американска валута и по-силната местна обикновено правят вноса относително по-евтин, понижават инфлацията и по този начин дават възможност на централните банки да намалят лихвените проценти, за да стимулират растежа.

Неотдавнашната разпродажба на щатския долар предлага повече „пространство за дишане“ на централните банки да намалят лихвените проценти, обяснява Бътън.

„Макар че по-силната местна валута може да помогне за укротяване на инфлацията чрез по-евтин внос, тя усложнява конкурентоспособността на износа, особено при подновени американски мита, където Азия е изложена на риск като най-голям производител на стоки в света”, предупреждава Томас Рупф, съпредседател на VP Bank за Сингапур и главен инвестиционен директор за Азия.

А Ник Рийс, ръководител на отдела за макроизследвания в Monex Europe, потвърждава, че валутната девалвация вероятно ще бъде по-активно разглеждана на развиващите се пазари, особено в Азия. Въпреки това тези развиващи се пазари и азиатските централни банки ще трябва да се движат по тънка линия, за да избегнат изтичане на капитали и други рискове.

„Нововъзникващите пазари са изправени пред висока инфлация, дълг и рискове от изтичане на капитали, което прави девалвацията опасна“, добавя Ваел Макарем, водещ стратег на финансовите пазари в Exness. „Освен това девалвацията може да бъде възприета от администрацията на САЩ като търговска мярка и това да предизвика ответни мерки”.

В същото време икономиките на развиващите се пазари може да не желаят да намалят лихвените проценти, тъй като това може да се отрази на дълговото бреме на местните домакинства и компании, които са взели заеми в долари, според Алекс Мускатели, директор по икономическите въпроси на Fitch Ratings. По думите му по-слабата национална валута може да доведе и до отлив на капитали в отговор на по-ниските лихвени диференциали спрямо САЩ.

Шокът на Тръмп: Губи ли светът вярата си във всемогъщия долар?

Европейската централна банка се възползва от възможността, предоставена от падащата инфлация, за да намали лихвените проценти с още 25 базисни пункта на заседанието си през април. В четвъртък тя заяви, че „повечето показатели за базисната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%“.

„Друг пример е Швейцарската национална банка, която през голяма част от последните 15 години се бори със силния франк”, отбелязва Бътън. Износът на стоки и услуги съставлява над 75% от БВП на Швейцария, а силната и валута оскъпява швейцарските стоки в чужбина.

„Ако притокът на капитали продължи, може да се наложи да предприемат драстични мерки за девалвация“, добавя той.

Инвеститорите поглеждат към франка по време на несигурност, като например през последните седмици, което засилва швейцарските пари.

Централните банки избягват девалвацията - засега

„Девалвацията на валутата крие риск от стимулиране на растежа на цените, а финансовите институции ще внимават инфлацията да остане над целевите им стойности. Рискът от по-висока инфлация, произтичащ от обезценяването на валутата, както и от митата - тъй като държавите реагират на налозите на САЩ - вероятно ще накара централните банки да не желаят да поемат по пътя на доброволната девалвация”, казва в заключение Брендън Маккена, международен икономист и валутен стратег на Wells Fargo. „Наред с това, макар че повечето чуждестранни централни банки теоретично разполагат с възможности да отслабят собствената си валута, вероятността за това все още е малка в настоящата среда”.

Дали дадена страна може да девалвира валутата си зависи от няколко фактора: размера на валутните ѝ резерви, експозицията към външен дълг, търговския ѝ баланс и чувствителността ѝ към вносната инфлация.

Какво означава слабият долар за световната икономика?

„Експортно ориентираните държави с достатъчно резерви и по-малка зависимост от външния дълг биха имали повече възможности за девалвация - но дори и те вероятно ще действат внимателно“, смята Маккена.

По-широката насока на търговските преговори ще бъде от ключово значение за това как страните ще изберат да действат. Освен Китай, няколко държави проявяват готовност да участват в търговски преговори и ако те доведат до по-ниски мита, централните банки няма да са толкова склонни да се стремят към по-слаби валути.

„В сегашния геополитически климат девалвацията може да предизвика ответни мерки и рискове от обвинения във валутни манипулации”, акцентира Рупф от VP Bank.

Все пак съществува вероятност търговското напрежение да доведе до по-протекционистични резултати, което да подтикне централните банки към девалвация на валутите им.

„Но засега изглежда, че предпочитаното действие е избягването на валутна война, която само би добавила повече нестабилност към местната и световната икономика“, посочва в заключение Маккена.