В понеделник одиторите на Европейския съюз предупредиха, че блокът е опасно зависим от Китай по отношение на основните микрочипове, захранващи всички видове продукти - от автомобили до перални машини.

В доклад, публикуван в понеделник, Европейската сметна палата (ЕСП) посочва, че всеки трети нискотехнологичен чип в Европа идва от Китай. Тя също така предупреди, че ЕС е далеч от постигането на целта си да съставлява 20% от световната верига за създаване на стойност от микрочипове до 2030 г. Целта беше заложена в European Chips Act от 2023 г., който имаше за цел да направи блока по-малко зависим от чуждестранни региони.

Докладът е още един знак, че ЕС се затруднява да намали някои от най-очевидните си зависимости от чуждестранни технологии за критични и основни услуги, въпреки опитите на Брюксел да направи блока по-технологично суверенен.

Европа има някои водещи компании в областта на базовите микрочипове, включително германската Infineon, нидерландската NXP и френско-италианската STMicroelectronics. Те са насочени предимно към задоволяването на нуждите на мощната европейска автомобилна индустрия. Но одиторите предупреждават, че търсенето в Европа „в момента расте по-бързо, отколкото базираните в ЕС производители на чипове могат да го осигурят“. През 2024 г. ЕС е имал дефицит от 9,8 млрд. евро с Китай по отношение на чиповете. Той е имал дефицит и с други центрове за производство на полупроводници като Тайван.

В световен мащаб Тайван се очертава като водещ център за по-усъвършенствани чипове, които имат по-малки възли от нискотехнологичните разновидности и се използват в смартфони и центрове за данни. Търсенето на нискотехнологични чипове обаче остава високо, включително за захранване на прехода към по-устойчиви технологии, които консумират по-малко енергия.

Златната възможност за Европа - проблемите с китайските чипове

Одиторите предупреждават, че разликата между Европа и другите региони само ще се задълбочава.

„Тъй като този тип микрочипове са необходими за технологиите, свързани с екологичния преход, този търговски дефицит вероятно ще се увеличи в бъдеще“, коментират от ЕСП пред POLITICO.

Това предупреждение идва в момент, когато Брюксел се готви да преразгледа своя European Chips Act, в който е формулирана целта за 20% до 2030 г. Според одиторите тази цел е „прекалено амбициозна“ и в разрез с реалността. През юли миналата година Комисията призна, че целта не е постижима, като прогнозира, че през 2030 г. ЕС ще достигне 11,7%, а не 20%.

Изпълнителната власт на ЕС дори стартира разследване на зависимостта на блока от Китай за нискотехнологични чипове. Миналата година тя проведе проучване сред доставчиците на микрочипове и техните клиенти относно технологиите от по-старо поколение, използвани в автомобили, домакински уреди и медицински изделия, заради опасения, че субсидираните от Китай компании подкопават пазара. Този ход беше координиран с Вашингтон при тогавашния президент Джо Байдън, който също нареди подобен анализ.

Анеми Туртелбум, член на Сметната палата, посочва пред POLITICO, че геополитическото напрежение между САЩ и ЕС е направило въпроса за намаляване на зависимостите още по-належащ, отколкото преди година.

„Вече знаем за рисковете, които произтичат от вноса от държави, с които имаме несигурни отношения. Но вече може би не можем да разчитаме дори на традиционните си съюзници за доставките на чипове“, акцентира тя.

Говорителят на Европейската комисия Томас Рение заявява в отговор, че European Chips Act е „здрава основа“ след две десетилетия, в които делът на Европа е намалял, и че той е „върнал Европа на пътя на растежа“.

Европа иска да произвежда повече чипове, но кой ще спечели от това?

European Chips Act

European Chips Act е законодателен пакет, приет от Европейския съюз с цел укрепване на полупроводниковата екосистема в Европа, повишаване на технологичния суверенитет и справяне с уязвимостите, разкрити от неотдавнашния недостиг на чипове в световен мащаб. Законодателството влезе в сила на 21 септември 2023 г. и е централен елемент от стратегията на ЕС за удвояване на световния му пазарен дял в областта на полупроводниците.

Сред основните задачи на European Chips Act са:

• засилване на технологичното лидерство на ЕС в областта на полупроводниците;

• увеличаване на капацитета на Европа за иновации, проектиране, производство и опаковане на съвременни чипове;

• гарантиране на устойчивостта и сигурността на веригите за доставка;

• намаляване на зависимостта, особено от доставчиците в Азия и Съединените щати;

• решаване на проблема с недостига на умения и привличане на нови таланти в сектора.

„Полупроводниците са основополагащи за съвременните икономики, като захранват различни отрасли - от автомобилостроенето и здравеопазването до комуникациите и отбраната. Глобалният недостиг на чипове през 2020-2021 г. наруши веригите за доставки, като доведе до недостиг на продукти и затваряне на фабрики в цяла Европа. European Chips Act е отговор на тези уязвимости и има за цел да позиционира Европа като лидер на световния пазар на полупроводници”, се казва в обосновката на законодателството.

ЕС залага на Индия и Виетнам за диверсификация на веригите за доставки на чипове

Неговата реализация зависи от три основни стълба:

• Инициативата Chips for Europe - подкрепя изграждането на широкомащабен технологичен капацитет, иновациите и разработването на полупроводникови и квантови технологии от следващо поколение. Тя включва платформи за проектиране, центрове за компетентност и фонд за чипове в подкрепа на МСП и стартиращи предприятия.

• Сигурност на доставките - създава рамка за привличане на инвестиции и разширяване на производствения капацитет чрез „първи по рода си“ интегрирани производствени мощности и отворени леярни на ЕС, като се гарантира устойчива екосистема и сигурност на веригите за доставки.

• Координация и реагиране при кризи - създава механизми за наблюдение, картографиране и реагиране при прекъсвания на веригата за доставки на полупроводници, включително система за предупреждение и специални инструменти за реагиране при кризи.

European Chips Act ще мобилизира повече от 43 млрд. евро публични и частни инвестиции до 2030 г., включително 3,3 млрд. евро от фондовете на ЕС. Това финансиране подкрепя научните изследвания, пилотните производствени линии, развитието на умения и достъпа до финансиране за стартиращи предприятия и МСП.