Стандартите за корпоративна почтеност в компаниите по света се повишават – подкрепени от по-добро ръководство и по-строги регулации. Въпреки това, според доклада на EY за 2024 г., продължава да има значителен вътрешен и външен натиск върху поведението на служителите.

Проучването е глобално и събира мненията на 5,464 служители и членове на бордове от 53 страни.

Според данните почти половината (49%) вярват, че стандартите за интегритет в техните компании са се подобрили през последните две години. Нещо повече - мнозинството или 90% са уверени, че техните колеги спазват съответните правила, принципи на поведение и вътрешни правилници.

Краят на лоялността: Може ли връзката компания-служител да бъде спасена

Резултатите у нас

Данните у нас показват, че според 54% от анкетираните принципите за почтеност в техните организации са се подобрили през последните две години, като водещ фактор за това са по-ясните насоки от страна на управлението (63%).

Според 86% от анкетираните, служителите в техните организации вършат работата си почтено и мениджмънта спазва съответните законови изисквания, етични кодекси и приложимите за индустрията регулации.

Изграждане на култура за подаване на сигнали за нередности

Според 68% от анкетираните в България, служителите в техните компании могат да подават сигнали за нередности без притеснение за негативни последици върху тях.

32% от участниците в изследването споделят, че са докладвали за нередности през последните 2 години.

„Добрите резултати показват съзряване на бизнес средата у нас. В същото време проучването ясно показва, че има конкретни последици за компаниите при проява на неетично поведение.

26% от анкетираните в България споделят, че тяхната организация е претърпяла вреда или се е стигнало до нарушение на регулаторните изисквания, поради проявено неетично поведение през последните 2 години“, коментира Снежана Шиякова, мениджър в отдел "Разследване на злоупотреби и услуги, свързани със спорове" (Forensics & Integrity Services) в EY Bulgaria.

Резултатите в глобален план

Основните причини за по-доброто приемане и спазване на фирмените стандарти и принципи се дължат на ангажирането на ръководство (61%); по-строгите регулации и натиск от регулаторите органи (48%); очакванията от страна на клиентите (37%), обществеността (33%) и акционерите (26%); и натиск от служителите (22%).

Резултатите за България се различават частично – у нас отново двигател е ангажимента на ръководството (63%), но като втора причина излизат очакванията на клиентите (44%) и обществеността (41%).

Тежестта на регулациите е само 19%, а на служителите 11 на сто.

"Токсичната лоялност" - сигурна рецепта за проблеми в бизнеса

Предизвикателства в спазването на стандартите

Въпреки тези подобрения, половината от участниците в проучването (50%) споделят, че за техните организации е предизвикателство да запазят стандартите за почтеност в настоящите трудни пазарни условия.

Почти една трета (30%) смятат, че сегашната макроикономическа ситуация оказва най-голям външен натиск върху служителите да пренебрегнат принципите за лоялност и интегритет; и повече от една четвърт (28%) отбелязват, че най-сериозната вътрешна заплаха идва от непознаването на правилата за поведение от страна на служителите.

Други външни фактори, които според анкетираните оказват натиск върху поведението, включват кибер заплахи (26%), здравни кризи (22%), очаквания за финансови сътресения (22%), проблеми във веригата на доставки (21%) и геополитически заплахи (15%).

Сред изброените вътрешни фактори попадат високото текучество на персонала (26%) и недостигът на ресурси (25%), натиск от страна на ръководството (24%) и провали във финансовите процеси и операции (20%).

Три лесни стъпки да станете суперкомуникатор на работното място

Пропуски в комуникацията

Проучването откроява значителен дефицит в комуникацията, свързана с това колко е важно да се постъпва почтено и отговорно.

Над половината от анкетираните членове на бордове (56%) и висшето ръководство (53%) споделят, че често чуват лидерите да акцентират върху важността на етичното поведение, но този процент спада до едва една трета (33%) сред служителите на по-долни позиции.

„Спазването на високи стандарти за почтеност, тяхното приемане и разбиране, е от съществено значение за компаниите в целия свят. Това влияe значително на доверието, което те създават. Но високо ниво на корпоративна почтеност може да бъдe поддържано само, ако висшите ръководители спазват стандартите, служат за пример и комуникират тяхната важност по ефективен начин.

Как да управлявате офис конфликти без да сте мразен мениджър

Подходът „правете каквото казвам, а не каквото правя“ все още съществува като тенденция. А спрямо това проучване изглежда, че висшето ръководство има склонност да обръща повече внимание на комуникацията за важността на етичните стандарти с мениджмънта, отколкото с останалите служители.

Тук съществува риска от негативни последици, особено за поведението, което служителите на по-ниски длъжности избират да проявяват.“, коментира Али Пирзада, директор, Forensics & Integrity Services, EY Bulgaria.

Различия в стандартите за почтеност

Проучването изтъква широко разпространеното възприятие, че стандартите за почтеност в различните организации могат да варират в зависимост от йерархичното положение, като за висшите служители често се проявява по-голяма търпимост.

Близо една трета от участниците в анкетата (31%) споделят, че неетичните действия се пренебрегват, когато става въпрос за висшестоящи или служители с високи резултати и постижения.

Освен това се установява, че членовете на управителните съвети са значително по-склонни да имат притеснения относно възможно неправомерно поведение, което не са съобщавали по официални канали за сигнализиране на нередности (43% в сравнение с 19% от служителите на по-ниски длъжности).

Как AI може да трансформира мениджъра в истински лидер

Изграждане на ефективна култура на откровеност

Проучването показва още, че организациите трябва да положат допълнителни усилия за създаване на сигурна среда, която насърчава служителите да изразяват свободно своите опасения при забелязани нередности.

Въпреки че броят на организациите без гореща линия за сигнализиране на нередности е намалял наполовина спрямо 2022 г., повече от половината от анкетираните (54%), които са ползвали такава услуга, съобщават за натиск да не го правят.

Висшите ръководители също имат тенденцията да преоценяват напредъка, който смятат, че са постигнали в създаването на позитивна култура на откровеност в техните компании.

Офисът като кафене за срещи: Концепцията, която може да върне служителите на работа

Докато 40% от анкетираните членове на управителни съвети смятат, че за служителите е станало по-лесно да изразяват своите притеснения, само 26% от служителите споделят това мнение.

Подобно на това, 33% от членовете на управителните съвети вярват, че в техните организации вече има по-добра защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, в сравнение с едва 14% от служителите.