Изборите във Франция и Великобритания преди броени дни показаха, че недоволните, но информирани граждани използват демокрацията по нов начин чрез тактическо гласуване, за да променят облика на своите страни.

В годината на глобалните избори (в над 70 държави, в които живее 49% от световното население) резултатите досега подчертават както нарастващите заплахи за демокрацията, върховенството на закона и възхода на популистките лидери, така и утвърждаването на принципа, че народът е този, който избира управниците си.

В страни като Словакия например, лидери и партии с авторитарни инстинкти затвърдиха властта си. В други, като Русия, те задушиха правата на избирателите да решат собственото си управление.

Нарастват и опасенията как новите лидери в страни като Индонезия и Мексико могат да използват властта си, за да централизират управлението и да подкопаят устоите на демократичните структури, пише в анализ CNN.

Но трайната способност на демокрацията да насочва обществения гняв срещу властта на доминиращите лидери или да налага промени, се проявява от Индия до Сенегал.

Вотът в Тайван и Южна Корея доказа динамиката на идеята, че свободните избори могат да насърчат стабилно управление.

За най-могъщата демокрация в света – Съединените щати, също предстоят решаващи избори през ноември.

Президентът Джо Байдън, отслабен от катастрофалното си представяне в дебатите, което засили опасенията относно възрастта му, предупреждава, че връщането на власт на Тръмп, представлява екзистенциална заплаха за принципа на управление на народа, от народа и за народа по целия свят.

Ето някои от най-значимите резултати от проведените избори досега, които очертават рамката в бъдещето на глобалната демокрация.

Европейски съюз

Крайната десница постигна значителни успехи на изборите за Европейски парламент на 9 юни, въпреки че популистката вълна не успя да отговори на някои от най-страшните прогнози на критиците, които предупредиха, че демократичното наследство на континента може да бъде изложено на риск.

Все пак фактът, че ултраконсерваторите се справиха най-добре в силните страни на Европейския съюз – Франция и Германия, е от огромно значение.

Въпреки разбърканата политическа карта дясноцентристката Европейска народна партия остана най-голяма сила в Европейския парламент, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се очаква да получи втори мандат.

Франция

Огромните успехи на крайнодясната "Национален сбор" на Марин Льо Пен на европейските избори накараха президента Еманюел Макрон да насрочи предсрочни парламентарни избори, като призова избирателите да неутрализират нарастващата заплаха от екстремизма.

В неделя френската избирателна система с два тура отново не допусна крайнодясната партия до властта, но хазартния ход на Макрон не се оправда докрай.

Появи се лява коалиция "Нов народен фронт", която се противопостави на Льо Пен, а изборите укрепиха стабилно левицата, която Макрон преди това беше смазал с новата си центристка политика. Сега се очертава епоха на политически сътресения с висящ парламент, вероятна разклатена коалиция и нестабилност преди следващите президентски избори през 2027 г.

Португалия

През март в Португалия досегашните управляващи претърпяха нов удар, когато социалистическото правителство беше свалено от дясноцентристката коалиция Демократичен алианс.

Изборите обаче бяха най-забележителни с възхода на радикалната дясна партия "Чега", която взе почти една пета от гласовете за лидера си Андре Вентура, футболен запалянко. Наблюдателите очакват скорошни нови избори поради уязвимостта на правителството на малцинството.

Словакия

През април в Словакия имаше добри новини за Путин.

Левият националист Петер Пелегрини спечели президентските избори в подкрепа на проруския министър-председател Роберт Фицо, който предизвика опасения относно върховенството на закона и намесата на правителството в медиите.

Резултатът обаче скоро беше помрачен от опит за убийство на Фицо, който получи сериозни наранявания и заяви, че е станал мишена, защото е скъсал с доминиращата в Европа проукраинска позиция.

Великобритания

Миналата седмица гласоподавателите сложиха край на 14-годишното управление на Консервативната партия, белязано от скандали, Брекзит и политически хаос, който включваше петима различни премиери за 8 години.

Новият министър-председател Кийр Стармър доведе своята Лейбъристка партия до забележителна победа, но сега е изправен пред трудна задача да реши проблемите с обществените услуги при изчерпани държавни финанси и при икономика, затруднена от последиците от Брекзит.

Русия

Нямаше изненади в Русия, където Владимир Путин организира гласуване за удължаване на едноличното си управление поне до 2030 г.

Изборите бяха първите след смъртта на опозиционера Алексей Навални в затворническа колония.

Тези, на които беше позволено да се противопоставят на Путин, бяха строго контролирани от Кремъл, докато всички други надеждни опозиционери бяха вкарани в затвора, изпратени в изгнание или беше забранено да се кандидатират.

Индонезия

Прабово Субианто, бивш генерал от армията, спечели президентските избори в четвъртата по население държава в света, в която живеят най-голям брой мюсюлмани.

Той привидно е привърженик на динамичната, но често крехка демокрация в Индонезия, където военните все още имат ключова роля във властта. Но върху него тегне сянката на обвиненията в нарушаване на човешките права, особено по време на военната му кариера при управлението на тъста му и диктатор Сухарто.

Индия

Най-голямата демокрация в света поднесе изненада, която показа силата на принципа "един човек - един глас" дори в страна, в която министър-председателят Нарендра Моди е обвиняван в потъпкване на свободата и подкопаване на светските гаранции в конституцията.

Лидерът на хиндуистките националисти остана на власт, но надеждите му да получи парламентарно мнозинство се сринаха. Партията "Бхаратия Джаната" на Моди ще трябва да разчита на коалиционни партньори след продължилите седмица избори, които ще се запомнят с това, че един от най-известните им социолози се разплака на живо по телевизията, след като обърка екзит пол, който не отчете шокиращия резултат.

Пакистан

Междувременно силата на избирателите и границите на демокрацията бяха показани в съседен Пакистан през февруари по време на масов протестен вот срещу военните, в резултат на който съюзниците на лишения от свобода бивш министър-председател Имран Хан получиха най-големия блок в парламента.

Но две партии, насочени срещу Хан - Пакистанската мюсюлманска лига-Наваз и Пакистанската народна партия, се обединиха, за да попречат на филиалите на бившата суперзвезда по крикет да съставят правителство.

Асиф Али Зардари, скандално известният съпруг на убитата бивша министър-председателка Беназир Бхуто, сега изпълнява функциите на президент, а премиерът е негов съюзник.

Бангладеш

Опасенията относно ерозията на демокрацията в Южна Азия се засилиха и от победата на министър-председателя на Бангладеш Шейх Хасина през януари на избори, за които САЩ предупредиха, че не са били свободни и честни, и са помрачени от арестите на хиляди членове на опозицията.

Салвадор

Управлението на силния човек беше утвърдено и в Салвадор – чрез демократични средства.

Президентът Найиб Букеле, самопровъзгласил се за "най-яркия диктатор в света", чиято дива популярност като президент се основава на чистката му срещу бандите, беше преизбран с огромно мнозинство.

Неговата доминация беше засилена, когато партията му "Нови идеи" спечели огромно мнозинство в Конгреса. Въпреки популярността му, критиците предупреждават, че Букеле сериозно нарушава демократичните стандарти.

Мексико

Исторически избор в Мексико, след като начело на страната застана първата жена президент Клаудия Шейнбаум.

Левият климатолог и физик се възползва от популярността на своя дългогодишен съюзник Андрес Мануел Лопес Обрадор.

Шейнбаум, която ще бъде и първият президент евреин в Мексико разполага с мнозинство, за да прокара конституционни реформи, които според критиците ще унищожат независимите регулаторни агенции, ще политизират съдебната система и ще доведат до слаб контрол върху изпълнителната власт на президента.

Тайван

Динамиката на демокрацията в Тайван беше демонстрирана на избори, които веднага засилиха напрежението с Китай.

Предишният вицепрезидент Лай Чинг-те постигна историческа трета поредна победа за своята Демократична прогресивна партия, като гласоподавателите се отърсиха от предупрежденията на Пекин, че изборът им може да увеличи вероятността от конфликт с правителството на континента, което настоява, че Тайван е част от Китай.

Южна Корея

През април избирателите в Южна Корея отправиха вълнуващо послание за промяна, като предоставиха на либералните опозиционни партии мнозинство, нанасяйки удар на президента Юн Сук Йол и неговите консерватори.

Изборите бяха повлияни от обществения гняв заради кризата с разходите за живот и политическите скандали, включително този, който се завъртя около съпругата на президента.

Южна Африка

Гласоподавателите в Южна Африка също поискаха промяна, тъй като управляващият Африкански национален конгрес – партията на Нелсън Мандела, загуби мнозинството за първи път от 30 години в най-значителната политическа промяна след апартейда.

Упрекът последва години на корупционни скандали, лошо икономическо управление и нбрутална престъпност.

Политическата търговия, последвала изборите, доведе до съюз, който беше още по-зашеметяващ от резултата. АНК сключи споразумение за съставяне на правителство с най-върлия си противник – Демократичният алианс, който от години е официална опозиция на АНК.

Сенегал

Сенегал е смятан за една от най-стабилните демокрации в Африка, но това изглеждаше под въпрос след решението на отиващия си президент Маки Сал да отложи изборите, което предизвика масови протести.

Въпреки това висшият съд на страната отмени решението на Сал и президентските избори се проведоха през март, като кандидатът на опозицията Басиру Диомайе Файе спечели мнозинство и на 44 години стана най-младият демократично избран президент в Африка дни след като беше освободен от затвора с амнистия, дадена от Сал.

Иран

Тази година в Иран не трябваше да има президентски избори. Но смъртта на президента Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер наложи провеждането им и изостри драмата с наследяването на 85-годишния върховен лидер аятолах Ал Хаменей на фона на общественото разочарование от икономическите условия и авторитаризма на духовенството.

Религиозните лидери на Техеран не допуснаха несъгласие и одобриха списък с кандидати, предимно от твърдата линия. Но реформаторският кандидат Масуд Пезешкиан победи ултраконсерватора Саид Джалили на фона на най-ниската избирателна активност от създаването на Ислямската република през 1979 г.

Пезешкиан подкрепя диалога с противниците на Иран, особено по отношение на ядрената програма, но САЩ заявиха, че не очакват промяна в позицията на Иран спрямо външния свят, тъй като аятолахът има върховна власт.