Час пик – обичайно познатото време на засилен трафик около 9 ч сутринта и около 5 ч следобед, вече не е това, което беше.

Тъй като все повече служители работят по гъвкави схеми, пътуванията рано сутрин или привечер, осезателно намаляват в сравнение с времето преди пандемията.

Традиционното работно време от 9 до 5 се е изместило от 10 до 4, според публикувания през юни Глобален индекс на трафика за 2023 г., изготвен от INRIX, компания за анализ на данни за трафика, пише CNBC.

Париж е шампион по най-много завърнали се в офисите служители

Пътуванията по обяд са новото нормално

„Сутрешните и вечерни пътувания са по-малко, а обедните – много повече“, обяснява Боб Пишоу, транспортен анализатор и автор на доклада. „Това е по-скоро новото нормално състояние. Резултатът е рязко увеличаване на задръстванията в пиковите часове по обяд.“

В доклада на INRIX се посочва, че сега има „час пик по обяд“, като в този сегмент се извършват почти толкова пътувания до и от офиса, колкото в 9 и 17 ч.

Освен това, все повече служители се отказват от пътуване с градския транспорт. Данните на Федералната резервна банка на Сейнт Луис показват, че броят на пътуващите е намалял през пандемията и никога не се е възстановил напълно.

Анатомия на новия офис: Социален хъб, а не място за работа

До офиса за среща на кафе

„Служителите са свикнали с гъвкавостта на работата от дистанция и идват в офиса само когато е абсолютно необходимо“, коментира Дейвид Сатървайт, главен изпълнителен директор на Chronus, софтуерна компания, фокусирана върху подобряване ангажираността на служителите.

„Това означава, че те могат да излязат по-рано, по-късно или да се отбият за една среща на кафе и след това да си тръгнат“, допълва Сатъруайт.

Навикът да се ходи на работа само за няколко часа на ден, известен още като „кафе-бадж“, е станал широко приет или поне толериран, показват други доклади.

Кафе с колеги, а после работа от вкъщи - нова тенденция в трудовия процес

Повече от половината – 58% от хибридните служители признават, че се регистрират в офиса и след това бързо си тръгват, според отделно проучване от 2023 г., проведено от Owl Labs, компания, която произвежда устройства за видеоконферентна връзка.

„Наричахме го синдром на сакото на гърба на стола“, казва Линда Грейтън, професор по управленска практика в London Business School.

Независимо дали компанията има строга политика за връщане в офиса или разновидност на хибриден график, „компаниите трябва да са наясно каква е сделката“, казва тя.

Въпреки това, тъй като повечето хора не искат да идват в офиса заради пътуването дотам, разходката само за кафе е най-малко успешният компромис. „Това е най-лошият от всички варианти, защото те продължават да пътуват, но не полагат часове труд в офиса.“, допълва Грейтън.

Клюки, слухове, флиртове. Защо служителите не искат да се връщат в офиса

Антибърнаут

Компаниите се борят с прегарянето на служителите, заради което и нивото им на ангажираност е намаляло.

Сега само една трета от служителите на пълен и непълен работен ден заявяват, че са ангажирани на работното си място, а около 50% не са, което може да се види и във възхода на „тихото напускане“. Останалите още 16%, са активно неангажирани, според проучване на Gallup 2023, публикувано по-рано тази година.

Как „параноята на продуктивността“ влияе на връщането в офиса

Неангажираните или активно неангажираните служители са причина за приблизително 1,9 трилиона долара загубена производителност в национален мащаб, установява проучването.

Служителите са по-склонни да вземат предвид баланса между професионалния и личния живот, гъвкавото работно време и подкрепата за психично здраве пред кариерното развитие, показват други доклади.

Все по-малко хора искат да прекарват повече време в офиса. Ако възможността за работа от вкъщи бъде отнета, 66% от служителите веднага ще започнат да търсят друга, която предлага по-голяма гъвкавост, по данни на Owl Labs, а голяма част от тези служители, около 39%, незабавно ще напуснат.

„Трябва да открием как служителите да бъдат възможно най-продуктивни, а за това е необходим висш екип, който да вижда възможност за препроектиране на работата, а не просто да реагира на процесите по време на пандемията“, допълва Грейтън.