Всеки познава чувството за неспособност да направи определен житейски избор – защото колкото и да иска, обстоятелствата просто не му го позволяват.

Може би смятате, че няма как да сложите край на нещастен брак поради емоционалното (или финансовото) въздействие върху вас и вашите близки. Или пък, че не няма как да напуснете разочароваща кариера, за да не останете без стабилни доходи.

На по-всекидневно ниво може да мислите, че е невъзможно да се посветите на вълнуващ творчески проект, защото имате твърде рутинни задачи, които трябва да се отметнете – плюс твърде много домакински задължения.

Това са основателни опасения. Удивителната реалност обаче – по думите на Шелдън Б. Коп, американски психотерапевт, починал през 1999 г. – е, че вие сте почти свободни да правите каквото искате. Трябва само да се изправите пред последствията, пише в новата си книга британският журналист Оливър Бъркман, бивш автор на седмичната колона This Column Will Change Your Life за The Guardian.

В Meditations for Mortals: Four Weeks to Embrace Your Limitations and Make Time for What Counts той припомня, че всеки избор, който правим, идва с някаква цена.

„Във всеки един момент може да изберете само един път и трябва да се справите с последствията от това, че не сте избрали нито един от другите. Да прекарате една седмица почивка в Рим означава да не прекарате същата седмица в Париж. Избягването на конфликт в краткосрочен план означава да оставите лошата ситуация да се натрупа“, пише Оливър Бъркман.

Свободата, по думите му е, означава да осъзнаете, че нищо не може да ви попречи да направите каквото и да било, стига да сте готови да платите цената. Освен ако не сте физически принудени да направите нещо, идеята, че „трябва“ да го направите, просто означава, че не искате да плащате цената на отказа да го направите. В крайна сметка е напълно възможно да напуснете работата си без резервен план. Можете да резервирате еднопосочен билет до Рио де Жанейро, да ограбите банка или да споделите с последователите си в социалните мрежи болезнено честните си възгледи по гореща тема.

Икономистът Томас Соуел обобщава, че няма решения, а само компромиси. Единствените въпроси, които трябва да си зададете относно всеки избор, е каква е цената и дали си струва да се плати или не.

Това може да дойде като откровение и освобождение за тревожните хора, като им напомня, че повечето от потенциалните последствия, пред които са изправени, всъщност не си струват агонията.

Лаура Вандеркам, която е интервюирала много работещи майки за това как да управляват работата и семейния си живот, често чува версии на един и същ рефрен: „Не мога да се отпусна вечер, докато играчките на децата не са подредени!“ Реалността, разбира се, е, че е абсолютно възможно да се отпуснете насред всички играчки. „Никой не прави 24-часова инспекция на дома ви, за да провери дали всичко е подредено “, отбелязва Вандеркам. „Трябва само да сте готови да платите цената на почивката при такива обстоятелства, която е просто не толкова идеално подреден дом“, добавя тя.

Разбира се, за някои хора последствията от даден избор може да са много по-тежки. Има служители, които биха били уволнени, ако пренебрегнат няколко имейла, или жени, които биха били жестоко малтретирани заради това, че домът им не е изряден. Но дори тези крайно несправедливи реалности не променят факта, че изборът е въпрос на претегляне на компромисите.

Ако пътят, по който бихте искали да поемете, има наистина голяма вероятност да ви остави лишени или сериозно наранени, тогава вероятно не трябва да тръгвате по него. За повечето от нас обаче, ако сме честни със себе си, изкушението често е да преувеличим потенциалните последствия, за да си спестим тежестта да направим смел избор.

Философът Жан-Пол Сартр отбелязва:

Има тайна утеха в това да си казваш, че нямаш възможности, защото е по-лесно да се въргаляш в чувството, че си в капан, отколкото да се изправиш пред шеметните отговорности на свободата.

След като започнете да подхождате към живота като към въпрос на компромиси и последствия, е по-лесно да кажете „не“ на неща, които преди не сте се осмелили да отхвърлите, пише Оливър Бъркман и добавя:

„Какъвто и избор да направите, стига да е в духа на посрещане на последствията, резултатът ще бъде свобода - не свобода от ограничения, което е нещо, което за съжаление никога не изпитваме, а свобода в рамките на нови ограничения. Свобода да изследвате компромисите – защото винаги ще има компромиси – и след това да изберете какъв компромис желаете.“