Случвало ли ви се е търпението ви да бъде подложено на тежко изпитание от прекалено любознателно дете? Независимо какво му казвате, то винаги да отговаря с един и същ въпрос:  Защо?

Дали това е просто повторението, което ни дразни, или е нещо повече?  Може би това е собствената ни несигурност, че не разполагаме с адекватни отговори на техните въпроси. А може би сме разочаровани от себе си, защото някъде по пътя сме изгубили собственото си чувство за любопитство и удивление?

Ако все пак трябва да сме по-добри към себе си, това раздразнение всъщност може да е признак на нашата собствена зрялост.  В някакъв момент от интелектуалното си развитие осъзнаваме, че не можем да знаем всичко. След като това се случи, подсъзнателно променяме фокуса си, за да приоритизираме коя информация смятаме за достатъчно важна, за да я придобием и обработим.

За разлика от възрастните децата са като гъби, които попиват всичко. Те процъфтяват под ръководството на отговорни учители, добре обучени в установените принципи на педагогиката.  В крайна сметка ние надрастваме педагогическите методи, които насърчават познавателното развитие на младите хора.

Но успехът ни в следващия етап продължава да зависи от това да се учим постоянно. Затова преди повече от половин век Малкълм Ноулс, визионер в областта на образованието, възприема и развива принципите на андрагогията - науката за обучение на възрастни.  Разяснявайки самомотивацията, която е от съществено значение за него, Ноулс казва:

„Този факт прави задачата на всеки ръководител на група от възрастни реална, конкретна и ясна: всяка от тях, независимо от нейното естество, трябва да се превърне в лаборатория за демокрация, място, където хората могат да се научат да живеят в сътрудничество. Нагласите и мненията се формират преди всичко в учебните, работните и игровите групи, в които възрастните членуват доброволно.“

Стив Греъм, президент на Valiant Coaching & Talent Development, излага основните стълбове на андрагогията пред Fast Company. Te включват:

Зряла самооценка: Индивидите поемат инициативата, със или без помощта на други хора, за диагностициране на своите нужди от учене, формулиране на цели в това отношение, определяне на човешките и материалните ресурси, избор и прилагане на подходящи стратегии и оценяване на резултатите от ученето.

Увеличаване на опита: Това осигурява по-широк и по-дълбок резервоар от отправни точки за по-надеждно интуитивно разбиране и вземане на решения.

Нарастваща готовност за учене: Даване на възможност на хората да влизат в нови роли, като разпознават каква информация им липсва и търсят знанията, които са им необходими, за да се справят с непознати ситуации и отговорности.

Променящо се приложение и ориентация: Разработване на начини за решаване на проблеми, когато се сблъскаме с тях, и незабавно прилагане на придобитите знания към предизвикателства от следващо ниво.

Вътрешна мотивация за учене: Тя е популярна и като нагласа за растеж. Вместо да бъдат принудени да учат, възрастните култивират желанието си да знаят повече за света и да разбират по-дълбоко, като същевременно развиват нови умения и таланти.

Стабилното прилагане на андрагогическите принципи води до по-зряло разбиране за себе си, по-голяма емпатия и уважение към другите, по-динамично отношение към живота като цяло, по-отзивчив и по-малко реактивен подход към предизвикателствата и конфликтите, както и увереност и компетентност за въздействие върху положителната културна и обществената промяна.

Лидерство и образование не са синоними. И все пак лидерите учат чрез пример, независимо дали са решили да го направят, или не. Създаването на култура, изградена върху ценностите на изследването, самоусъвършенстването и личностното израстване, по естествен начин ще насърчи хората в една компания да се стремят към по-голямо познание и по-дълбока мъдрост, които насърчават самообладанието.  Предоставяйки им инструменти и ресурси, за да превърнат желанието за учене в действие, ще спечелите лоялни, мотивирани и висококомпетентни служители.

За да прецените дали изпращате правилното послание към хората си, задайте си следните въпроси:

  • Чувстват ли се комфортно моите хора да изразяват притеснения и да искат разяснения?

  • Опитват ли се сами да решават проблемите си или чакат някой по-висшестоящ да им каже какво да правят?

  • Възнаграждавам ли инициативата и иновациите толкова, колкото и стриктното спазване на протокола?

  • Осигурявам ли интересни възможности за обучение и развитие в рамките на работното време?

  • Работната ми общност създава ли усещане за ентусиазъм?

Ако усещате непрекъснат растеж, това е добър знак, че сте създали работна среда, движена от вълнение и цел. Но ако това усещане липсва, може би е време да зададете въпроси и да намерите нови начини да мотивирате хората си да предизвикват статуквото, като разширяват хоризонтите си. По всяка вероятност те ще се справят със задачата, а ползите за вашата организация ще станат очевидни веднага.