Русия губи битката с инфлацията
Индексът на потребителските цени в страната продължава да се покачва въпреки многократните повишения на лихвите досега
Очаква се централната банка на Русия да извърши огромно увеличение на лихвените проценти по-късно тази седмица, тъй като инфлацията продължава да се покачва във фокусираната върху войната икономика.
Индексът на потребителските цени в Русия продължава да расте въпреки многократните повишения на лихвите досега, целящи да укротят това необуздано покачване. Той скочи с 8,9% през ноември спрямо същия месец на миналата година, което е увеличение спрямо 8,5% през октомври, дължащо се основно на нарастващите цени на храните.
По-слабата рубла - вследствие на новите санкции на САЩ през ноември - също подхранва инфлацията, повишавайки цената на вноса в Русия - страна, чиято икономика пострада сериозно след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.
Сега икономистите очакват руската централна банка да повиши лихвите с 200 базисни пункта на заседанието си на 20 декември - с което основният лихвен процент ще достигне 23%.
„Подновеното ускоряване на руската инфлация до 8,9% на годишна база през ноември и вероятността за по-нататъшни увеличения през следващите месеци говорят категорично в полза на още едно голямо повишение на лихвените проценти от страна на централната банка“, коментира пред CNBC Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.
Той допълва, че цените ще продължат да се повишават, като до края на 2025 г. инфлацията вероятно ще нарасне „далеч над“ 9,0% на годишна база.
„След като ценовите очаквания на компаниите също достигнаха нови върхове напоследък, има ясен аргумент, че централната банка губи битката с инфлацията и че ще бъде принудена отново да повиши рязко лихвите. Според нас повишение с 200 базисни пункта е базовият сценарий, но има аргументи и в полза на по-голямо повишение“, казва Пийч.
Повишаване на цените
На последното си заседание през октомври централната банка прие решение за повишаване на лихвените проценти с 200 базисни пункта, като предупреди, че инфлацията се движи „значително над“ лятната ѝ прогноза и че инфлационните очаквания продължават да се увеличават.
„Растежът на вътрешното търсене значително изпреварва възможностите за разширяване на предлагането на стоки и услуги“, се казва в изявление на централната банка от октомври.
Руските потребители бяха засегнати особено силно, тъй като при основните хранителни продукти, като масло, яйца, слънчогледово олио и зеленчуци, се наблюдаваше високо двуцифрено увеличение на цените поради изпреварващото търсене.
Войната на Русия срещу Украйна предизвика недостиг на работна ръка и доставки, което доведе до повишаване на разходите за заплати и производство. Те, в крайна сметка, се прехвърлиха върху потребителите. Правителството обаче обвинява за високите разходи за живот санкциите, наложени на Русия от „недружелюбни“ държави. От своя страна руският президент Владимир Путин отрича да е сменял „маслото с оръжие“.
Международният валутен фонд прогнозира, че през 2024 г. Русия ще отбележи 3,6% ръст, преди да се забави през следващата година, когато се предвижда ръст от 1,3%. Според МВФ „рязкото забавяне“ се предвижда „поради спад на частното потребление и инвестициите на фона на намаленото напрежение на пазара на труда и по-бавния ръст на заплатите“.
Слаба рубла
Докато Русия се опитва да избегне болката от санкциите със заместване на вноса и износа на петрол и газ към страни, които са готови да ги приемат, тя се засилва.
Руската рубла спадна рязко спрямо долара през ноември, отслабвайки до 114 - най-ниското си ниво от март 2022 г. насам - след като поредният кръг от американски санкции беше насочен към третата по големина руска банка „Газпромбанк“. Мерките имат за цел да попречат на банката - която според Министерството на финансите на САЩ действа като канал за Русия за закупуване на военни материали и заплащане на руски войници - да извършва всякакви трансакции, свързани с енергетиката, които включват финансовата система на САЩ.
Рязкото поевтиняване на рублата накара централната банка да се намеси, за да подкрепи валутата. Институцията заяви, че ще спре покупките на чуждестранна валута до края на годината, „за да се намали волатилността на финансовите пазари“.