Домакинствата в ЕС трябва да се запасят с основни хранителни продукти, за да оцелеят поне 72 часа при криза, съветва Брюксел, тъй като войната в Украйна и помрачаващата се геополитическа обстановка карат блока да предприеме нови стъпки за повишаване на сигурността.

Продължаващият конфликт в Украйна, пандемията, която брутално разкри липсата на капацитет за реакция при кризи, както и враждебната позиция на администрацията на Тръмп спрямо Европа принуждават Брюксел да преосмисли уязвимостта си и да увеличи разходите за отбрана и сигурност, пише Financial Times.

Новата инициатива идва в момент, когато европейските разузнавателни агенции предупреждават, че Русия може да нападне държава - членка на ЕС, в рамките на три до пет години, като към това се добавят природни заплахи, включително наводнения и горски пожари, влошени от изменението на климата, и обществени рискове като финансови кризи.

Европа е изправена пред засилени заплахи, „включително възможността за въоръжена агресия срещу държавите членки“, предупреди Европейската комисия в сряда, като публикува план от 30 стъпки за 27-те си столици за повишаване на готовността им за кризи.

„Новите реалности изискват ново ниво на готовност в Европа“, заяви председателят на комисията Урсула фон дер Лайен. „Нашите граждани, нашите държави членки и нашите предприятия се нуждаят от правилните инструменти за действие както за предотвратяване на кризи, така и за бърза реакция при настъпване на бедствие.“

Инициативата на Брюксел, която включва както конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети от изпълнителната власт на ЕС, така и незаконодателни предложения за националните столици, е заимствана от дългогодишните политики за реакция при кризи в страни като Финландия, Швеция и Белгия.

Тя е замислена отчасти като предупредителен сигнал за някои столици, които не разполагат с капацитет за реагиране при кризи.

В допълнение към насърчаването на „обществеността да приеме практически мерки, като например поддържане на основни запаси за минимум 72 часа при извънредни ситуации“, Комисията предлага да се създаде „кризисен център на ЕС“, който да координира трансграничните реакции.

Тя също така призовава за повече „запаси от критично оборудване и материали“ и мерки за осигуряване на непрекъснатост на услуги като здравеопазване, водоснабдяване и телекомуникации в случай на конфликт или бедствие.

Инициативата е следствие от предупрежденията на Саули Ниинистьо, бивш президент на Финландия, в доклад на Комисията на ЕС, публикуван през октомври, че след края на Студената война Европа е приела сигурността си за даденост и сега е уязвима.

„Изправени сме пред все повече предизвикателства пред външната сигурност и нарастващ брой хибридни атаки“, заяви Кая Калас, заместник-председател на Комисията по въпросите на външната политика и сигурността. „Ясно е, че Европа трябва да бъде по-силна на всички фронтове и на всяко ниво на обществото. Винаги е по-добре да се предотвратят кризите, отколкото да се справяме с техните последици.“