От СМГ до върха на Уолстрийт: Марчо Друмев за пазарите, финансовите навици и пътя на парите

Учиш в Софийската математическа гимназия и решаваш, че искаш да се занимаваш с финанси в Щатите. Без план Б. После пристигаш в Берлин, където не знаеш езика – а и къде се намираш. После следваш в Атланта. После идва Deutsche Bank, Bank of America и най-накрая Goldman Sachs. Годините между тези периоди са пълни със самосъмнения, културен шок, работа до 5 сутринта и моменти, в които не знаеш дали ще успееш да се справиш. Но пъзелът се подрежда – постепенно, със сцепление.

Днес 30-годишният Марчо Друмев е вицепрезидент на екипа за технологии, медии и телекомуникации (ТМТ) в звеното за инвестиционно банкиране на американския финансов гигант Goldman Sachs – един от най-елитните отдели в света.

Profit.bg го намира в момент, в който пазарите летят във въздуха (като балон, или не – времето ще покаже). Първото тримесечие на 2025 г. е заличило над 2.5 трилиона долара само от групата на Великолепната седморка. Tesla потъва с над 40%, Nvidia е загубила близо 800 млрд. долара от пазарната си стойност, Microsoft е на най-дългата си серия от загуби от 2008 насам, а AI еуфорията вече носи аромат на познат страх. Ехо от 2000 г. – но този път с по-лъскави графики и повече данни. Причината също няма да я споменаваме в увода - човек е в центъра на ситуацията.

Именно в такъв момент е особено важно да се чуе глас отвътре – не този, който продава краставици на краставичари, а онзи, който работи в епицентъра на всичко това.

Не пропускаме и България. Защо тук все още не учим как работят парите? Защо местни милионери не знаят какво е S&P 500? Защо дори „инвестиране“ звучи като чужда и вулгарна дума? И защо, ако продължим да мислим, че Уолстрийт е някъде в далечна галактика, ще пропуснем моментите, когато става прекалено късно да влезеш – или да излезеш.

Как започна професионалната ти американска история?

Кандидатствах в университети в САЩ с ясната идея, че искам да уча и живея там. Завърших бакалавър в Emory University, Атланта, с фокус върху математика, бизнес и финанси. Нямах никакъв достъп до реалната индустрия, но ми беше ясно, че искам да съм там, където се случват най-големите сделки.

Започнах кариерата си в Deutsche Bank в по-малък отбор. После преминах в Bank of America, където бях в отдела на ТМТ инвестиционно банкиране. Там усетих за първи път какво означава да имаш контекст, да говориш с клиенти, да разбираш стратегиите зад сделките. През 2021 г. се присъединих към същия отдел в Goldman Sachs, базиран в Сан Франциско. И оттогава имам възможността да работя по някои от най-големите сделки в света на технологиите.

Биковете на Уолстрийт от началото на 2025 г. завършват зимата като мечки

В какво се изразява позицията ти в Goldman Sachs?

Вицепрезидент е следваща стъпка след т. нар. analyst и associate (сътрудник - б. ред.). Разликата е в отговорността и обхвата. Първо, като анализатор правиш модели, слайдове, обработваш данни. После, като associate, координираш проекти, изпращаш материали, работиш с по-младите колеги, тепърва започваш да водиш срещи. Като VP вече си в истинския фронт офис. Разговаряш с клиенти, водиш цялата комуникация, търсиш възможности.

Основната ми работа е да измислям идеи за стратегически действия – сливания, придобивания, набиране на капитал, IPO (първично публично предлагане). Клиентът идва с проблем или с нужда, и ти трябва да дадеш смислено, приложимо решение. Най-вече, защото тук клиентите са истински гиганти.

Понякога се случва да работиш по идея месеци наред, без да има сделка. Но когато нещата се получат – усещането е страхотно. Като да подредиш пъзел от 5000 части, без да си имал картинката от кутията.

Може да се каже, че съм пример за успех „без връзки“. Нямах нито един контакт, когато започвах. Семейството ми няма контакти на Уолстрийт, никой не ме е „вкарал“. Направих всичко сам – с мотивация, с ясна посока, с много четене и с желание да вляза в системата, не просто да я наблюдавам отвън.

Разбира се, трудно е. Сблъсквал съм се със съмнения, с конкуренция, с усещането, че не съм „от тях“. Но това е нормално. Истината е, че успехът идва, когато си последователен и учиш от всичко.

В Bank of America ми казаха, че съм бил номер 1 в класа си, при положение,че през цялото време си мислех, че изоставам. Това ми даде увереност. В Goldman също се случи нещо подобно – успях да се отлича, станах VP с година по-рано от стандартния процес. Не казвам това, за да се хваля, а за да покажа, че ако влезеш в правилния ритъм и даваш резултати – няма никакво значение кой си и от къде си.

Търговските войни са тежък удар за Уолстрийт, но истинската битка e в главите на инвеститорите

Какво е усещането да работиш по сделки с компании като Uber, Intel, Microsoft?

В началото не осъзнаваш колко големи са тези компании. Работиш по цифри, по презентации, говориш с хора – и чак след това се усеща, че си бил част от нещо толкова значимо. Спомням си, че когато започнах, работих дълги часове на материали за Uber. Имаше моменти, в които седях до 4–5 часа сутринта и се чудех дали има смисъл. Но когато направиха IPO-то си, осъзнах, че съм бил част от това и че най-накрая съм успял да реализирам сбъдната за мен мечта.

Голяма част от времето ти в банкирането минава в подготовка за нещо, което може никогада не се случи. Има компании, с които говориш с месеци. Правиш анализи, стратегии, презентации – и после, поради хиляди причини, сделката просто не се реализира. Преди това ме изнервяше. Сега го приемам като част от процеса.

Научаваш повече от сделките, които не се случват, отколкото от онези, които минават гладко.

Тези проекти не са просто за престиж – те са школа. Научаваш как мислят най-големите компании, как се водят преговори, как се взимат стратегически решения.

Трейдърите на дребно са вложили $67 млрд. в акции в САЩ от началото на 2025 г.

Какво мислиш за пазарната динамика напоследък и конкретно за съмненията относно инвестициите в Big Tech?

Когато пазарът падна с 10-15%, всички изпаднаха в паника. Но хората, които инвестират дългосрочно, разбират, че това е просто цикъл. Пазарите не вървят само нагоре. Важното е как реагираш в такива моменти.

Има момент, в който трябва да решиш: вярваш ли, че икономиката ще расте в следващите 10 години? Ако отговорът е „да“, тогава последният срив е просто възможност.

Много от компаниите, които паднаха с 30-40%, ще се върнат. Някои няма – защото не е трябвало да бъдат там изобщо. Но ако си добре диверсифициран, това не трябва да те притеснява.

Разбирам хората, които се стресират. Не всеки инвеститор има толкова дълъг хоризонт. Но в такива моменти се вижда разликата между това дали си просто участник, или си инвеститор.

Защото инвеститорът мисли в години. Участникът мисли в дни.

Досега се толерираше растеж без печалба. Вече не. Това е много здравословно за пазара. Инвеститорите започнаха да гледат какво наистина се случва с бизнеса. Генерират ли cash flow? Имат ли истинска клиентска база? Работи ли бизнес моделът извън PowerPoint презентацията?

Навършват се 25 години от пика на dot-com балона. Попадат ли инвеститорите в същия капан днес?

В този ред на мисли какво ще кажеш за охлаждащата се еуфория около AI?

AI не е просто хайп – това е инфраструктурна трансформация. През последните години минахме през crypto, NFT-та, метавселени, но AI е съвсем различно. Това е нещо, което засяга всеки бизнес, всяка индустрия, всяка роля и, с течение на времето - всеки човек.

Разликата е в масовостта. Докато метавселената остана нещо по-нишово, всеки иска да използва AI – от студент до CEO на компания от Fortune 500. Това създава огромен натиск върху бизнесите да адаптират продуктите си, да инвестират, да трансформират модела си.

Сега наблюдаваме изграждането на основата – инфраструктурата. GPU-тата, сървърите, LLMs. След това ще дойде вълната от приложения – тези, които ще използват вече наличната база. И точно там ще бъдат новите възможности за растеж. Капиталовите пазари са в очакване на това кой ще бъде Google на AI ерата? Кой ще е следващия Salesforce?

2025 г. в света на инвестициите: Спасимир Маджаров за акциите, облигациите и необходимостта от трезва преценка

Какви впечатления имаш за инвестиционните навици на българите?

В България никога не съм учил икономика или финанси. В училище няма такива предмети. Учиш математика, но никой не ти показва как тя се прилага в реалния свят – в парите, в инвестирането. А това е фундаментално. Много хора тук нямат идея какви финансови инструменти имат в ръцете си. Опциите, които виждат, са: или да държат парите „под възглавницата“, или в банката без лихва. Често когато говоря с хора от България, се сблъсквам с нагласата: „Абе не се занимавай с тия пари там. Дръж си ги на сигурно“. Това е манталитет, който ни спира.

Трябва да се започне с образование. Това не е знание само за брокери. Това е знание, което ти трябва, за да оцелееш като човек в XXI век. Дори в САЩ не всички разбират финанси, но разликата е, че има достъп. Има култура. Има системен натиск към това да разбираш какво правиш с парите си. И те са следните:

Първо – започни да учиш. Не чакай да те поканят. YouTube, подкасти, книги, статии – всичко е на един клик. Финансовата грамотност не е привилегия – тя е умение. И ако искаш да си в контрол над парите си, трябва да я овладееш. Ако не променим това, ще загубим следващото поколение инвеститори.

Второ – не се страхувай. Пазарите не са казино. Ако инвестираш дългосрочно, с дисциплина и разбиране, вероятността да загубиш пари е много по-малка, отколкото изглежда. За последните 10 години, S&P 500 индекса се е качил почти три пъти, което означава около 11% на година, въпреки чe в този период, има моменти на качване и на падане. Хората трябва да сравнят това с годишната лихва, която иначе биха получили от банката си. Това е, което се казва да разбереш какъв е opportunity cost.

И трето – мисли стратегически. Не е нужно да си в Goldman, за да се справяш добре. Но е нужно да имаш план. Задай си въпросите: защо инвестираш? Какъв риск можеш да понесеш? Колко време си готов да чакаш? Добрият план те държи на пътя, когато емоциите искат да те отклонят.