Пазарът на акции се намира във взривоопасно състояние, подхранвано от страха от тарифната политика на президента Доналд Тръмп и призрака на ескалираща световна търговска война.

А много хора може би се чудят защо търговската политика кара инвеститорите в акции да бъдат толкова колебливи. Анализаторите обясняват пред CNBC, че те са притеснени, че една продължителна търговска война крие значителни рискове за корпоративните печалби и икономиката на САЩ като цяло.

Това обаче не е предрешен извод. Администрацията на Тръмп може да сключи търговски сделки и да притъпи цялостното въздействие, добавят те.

„Но ако това не се случи, пазарът може все още да е далеч от дъното“, предупреждава Томас Матюс, ръководител на Азиатско-тихоокеанските пазари в Capital Economics.

Обхватът на разпродажбата на акции

Индексът S&P 500 загуби почти 11% през двата дни на търговия, приключили в петък. Това беше най-лошият двудневен период за американския борсов бенчмарк от 12 март 2020 г. - в първите дни на пандемията - и четвъртият най-лош от 1950 г. насам, според Кали Кокс, главен пазарен стратег в Ritholtz Wealth Management.

По време на търговията в понеделник акциите за кратко навлязоха в територията на „мечи пазар“ - което означава, че са спаднали с 20% от скорошния си връх - преди да намалят част от тези загуби.

Разпродажбите дойдоха, след като в сряда Тръмп обяви мащабен план за налагане на 10% базово мито на търговските партньори на САЩ. Той определи значително по-високи ставки за някои държави, включително Китай и традиционни съюзници като членовете на Европейския съюз. Техният обхват изненада много инвеститори.

Съобщението „беше по-значително, отколкото повечето хора очакваха, така че имахме съществена разпродажба“ на фондовия пазар, казва Крис Харви, ръководител на отдела за капиталови стратегии в Wells Fargo Securities.

Уолстрийт се опасява от удар върху растежа

Фондовият пазар е далновиден барометър за настроенията на инвеститорите - и има тенденция да спада, когато те усетят колективна опасност. Сега опасенията са, че митата ще намалят растежа на публично търгуваните компании и на икономиката на САЩ. Уолстрийт повиши очакванията си за рецесия в САЩ.

Тарифите на Тръмп са вид данък, плащан от американските компании, които внасят стоки от чужбина, и следователно повишават разходите им. Те могат да поемат част от тези разходи, за да избегнат повишаването на цените за потребителите, което ще доведе до намаляване на печалбите им.

Икономистите обаче очакват, че американският бизнес ще прехвърли поне част от допълнителните разходи върху потребителите. Според Yale Budget Lab средното американско домакинство ще губи 3 800 долара от покупателната си способност годишно заради обявените досега тарифни политики.

Потребителите може да намалят разходите си, а по-ниските продажби вероятно ще намалят печалбите на компаниите. Те, от своя страна, може да предпочетат да съкратят работници, което ще окаже допълнителен натиск върху потребителските разходи, които съставляват около 70% от икономиката на САЩ.

Ответните търговски мерки задълбочават проблемите, добавят икономистите.

Китай въведе 34% мито върху американските продукти след обявяването на „реципрочни“ мита от Тръмп миналата седмица и се зарече, че ще се „бори докрай“. Канада наложи 25% мита върху редица американски стоки, а ЕС подготвя свои собствени 25% контрамита.

Ответните тарифи оскъпяват американските стоки, продавани в чужбина, което вреди на зависимите от износа предприятия и може би ще доведе до съкращения и по-ниски потребителски разходи.

„Очакваме много, ако не и всички, държави извън САЩ да приемат свои собствени ответни мита“, посочват от Wells Fargo и очакват „значително по-нисък“ растеж на американската икономика през 2025 г. заради „неочаквано агресивно увеличение на митата“. Банката понижи целта си за брутния вътрешен продукт до 1% от 2,5% през тази година.

Засега икономиката все още не показва признаци на драматично отслабване, казва Джо Сейдъл, старши икономист по пазарите в J.P. Morgan Private Bank. Според него ако тарифната политика се окаже по-скоро дълготрайна, отколкото временна, шокът вероятно ще предизвика „лека“ рецесия в САЩ.

Митата могат да окажат влияние върху инфлацията в САЩ - и лихвите

Икономистите също така очакват тарифите да повишат инфлацията в САЩ през тази година, в момент, когато тя все още не е паднала от високите нива от времето на пандемията.

„Макар че е много вероятно митата да предизвикат поне временно повишаване на инфлацията, възможно е ефектът да бъде и по-траен“, обяви в петък председателят на Федералния резерв Джером Пауъл.

В резултат на това Фед може да не намали лихвените проценти толкова бързо, колкото се очакваше. Тази динамика вероятно ще запази по-високи разходите за заеми за предприятията, като потисне перспективите за растеж на тези, които не могат да инвестират и да разширяват дейността си.

Пазарът мрази несигурността, а не тарифите

Настоящата „тарифна битка“ е „много различна“ митата през първия мандат на Тръмп, казва Сейдъл, по един основен начин: Мащабът.

Първата администрация на Тръмп наложи мита върху внос на стойност около 380 млрд. долара, през 2018 г. и 2019 г., по данни на Tax Foundation. Сега има тарифи за повече от 2,5 трилиона долара - или около седем пъти повече.

Друга разлика е публичната позиция на Белия дом по отношение на тарифите и комуникацията за тях, смятат анализаторите.

По време на първия мандат на Тръмп имаше ниво на волатилност на фондовия пазар, което администрацията не намираше за допустимо, казва Сейдъл. Сега, изглежда, има по-малко притеснения от колебанията на акциите - което е може би най-важният фактор за разпродажбата.

„Капиталовите пазари (особено акциите) изпращат сигнал на администрацията, че не всичко е наред и вероятността от рецесия, загуба на работни места и негативен ефект върху богатството се увеличава“, казва Харви от Wells Fargo. „Администрацията донякъде пренебрегва тези сигнали, създавайки отрицателна обратна връзка“.

По думите му несигурността около рамката, целите, потенциалната продължителност и икономическата толерантност на Белия дом по отношение на митата затруднява инвеститорите да оценят пазарния риск.

Не всичко е свързано с тарифите

Макар че тарифната политика беше катализатор за неотдавнашните разпродажби, тя не беше непременно единственият фактор, който допринесе за спада, казват още анализаторите.

От една страна, оценките на акциите вече бяха завишени в началото на 2025 г., обяснява Сейдъл.

Пазарът се търгуваше на 22 пъти форуърдната печалба - мярка за оценките на акциите - което е доста над 16,5 пъти средната стойност за периода 1990-2024 г. и 12,8 пъти средната стойност за периода 1950-2024 г.

„Когато имате такива високи оценки, пазарът винаги е по-чувствителен към лоши новини“, акцентира Сейдъл.