Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,4% през третото тримесечие, сочат експресните данни, публикувани от статистическата агенция на ЕС.

Икономистите, анкетирани от Reuters, очакваха ръст от 0,2% след разширяването на блока с 0,3% през второто тримесечие.

Испания бележи един от най-високите темпове на растеж, увеличавайки се с 0,8% спрямо миналото тримесечие, а Ирландия - която обикновено отчита променливи данни поради големия дял на международните корпорации, базирани там - нараства с 2%.

Най-голямата икономика в еврозоната - Германия, регистрира изненадващ растеж от 0,2% през третото тримесечие. Това позволява на страната да избегне прогнозираната от някои икономисти рецесия, тъй като тя се бори със спада в ключовия си производствен сектор.

„Въпреки че техническата рецесия беше избегната, германската икономика остава с малко по-голяма, отколкото беше в началото на пандемията“, казват анализаторите на ING в доклад от сряда, наричайки страната „магнит за негативни макроновини“.

Според анализаторите бизнес активността и потребителското доверие в еврозоната би трябвало предпазливо да се повишат през следващите месеци на фона на по-ниските лихвени проценти и охлаждащата се инфлация.

Европейската централна банка понижи лихвите за трети път тази година на заседанието си през октомври, след като през септември общата инфлация достигна 1,7%. ЕЦБ посочи постоянните признаци за слаба активност в еврозоната като ключов фактор за решението да въведе намаление през октомври.

Пазарите са оценили още едно намаление с 25 базисни пункта от ЕЦБ на последното ѝ заседание за годината през декември. Основният лихвен процент на банката - депозитното улеснение - в момента е 3,25%.

Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, казва пред CNBC, че по-силен от очаквания растеж няма да възпре ЕЦБ от намаляване на лихвите през декември, и прогнозира още по-рязко понижение от 50 базисни пункта.

Палмас твърди, че растежът на еврозоната ще се забави през четвъртото тримесечие, като в Германия все още ще има по-слаби резултати в производството, а Италия ще се бори с края на данъчните облекчения за строителната индустрия, докато инфлацията ще подмине прогнозите на ЕЦБ.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви по време на пресконференцията си през октомври, че Управителният съвет на централната банка е обсъждал намаление само с 25 базисни пункта.

През последния месец обаче все по-често се говори за възможността централната банка да избере по-голямо намаление с половин процентен пункт - както направи Федералният резерв на САЩ през септември. Това се случи, след като някои от европейските банкери признаха, че скоро може да им се наложи да се справят с предколедния проблем с инфлацията, която трайно е под целевото равнище на институцията от 2%.