Инфлацията в 20-членната еврозона се повишава до 2% през октомври, сочат предварителните данни на Евростат, публикувани днес.

Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха 1,9%. Основният показател за септември беше ревизиран надолу до 1,7% от 1,8% на 17 октомври, което е под пазарните очаквания.

Най-голямо възходящо влияние върху основния показател оказват хранителните продукти, алкохолът и тютюневите изделия, където ръстът на цените се ускори от 2,4% до 2,9%.

Базисната инфлация, която изключва тези променливи компоненти заедно с цените на енергията, остава без промяна на равнище 2,7%, малко по-високо от очакваните 2,6%. Инфлацията в сектора на услугите - важен показател за вътрешния ценови натиск - също остава стабилна на равнище 3,9%, допълва CNBC.

Малко след публикуването на данните еврото поскъпна с 0,17% спрямо щатския долар, като се търгува на двуседмичен връх от 1,0873 долара.

Новите данни се разглеждат като решаващи за преценката дали Европейската централна банка може да обмисли прилагането на скокообразно понижение на лихвените проценти с половин процентен пункт на следващото си заседание през декември.

Досега централната банка понижи лихвите три пъти тази година, като направи увеличения с по четвърт пункт, които общо доведоха до намаляване на основния лихвен процент от 4% на 3,25%.

Понастоящем пазарите оценяват още едно намаление с 25 базисни точки през декември.

Търговците разглеждат и последните данни за растежа в еврозоната, които показаха по-добър от очаквания растеж от 0,4% през третото тримесечие, въпреки че анализаторите прогнозираха по-нататъшна слабост.

По време на октомврийското си заседание ЕЦБ заяви, че вялата икономическа активност в еврозоната е допринесла за нейната увереност, че инфлацията няма да се покачи драматично.

„По-голямата инфлация в еврозоната, по-силният растеж и рекордно ниската безработица изтриват залозите за намаление с 50 базисни пункта“, коментира Кайл Чапман, анализатор на валутния пазар в Ballinger Group.

Според него, макар към края на годината да се очаква повишение на растежа на потребителските цени, инфлацията при услугите остава лепкава.

„Голямо безпокойство в основата на рисковете от занижаване на целевата инфлация е потенциалната повратна точка при пазара на труда, чиято изненадваща устойчивост може да бъде изложена на риск от рязко отдръпване на трудовата борса, ако потреблението се влоши. Тази загриженост вече не е толкова значима“, подчерта той, посочвайки данните за растежа и заетостта от тази седмица.

„Движенията с 25 базисни пункта са начинът, по който трябва да се действа. Нуждата от по-ниски от неутралните лихвени проценти за спасяване на свиващата се икономика на еврозоната изчезва от дискусиите, а това отхвърля необходимостта да се ускори цикълът на облекчаване, особено при положение че инфлацията в сектора на услугите се бори да се откъсне от пазара.“, допълва анализаторът.