Руските власти се опитват да предотвратят паниката, предизвикана от резкия спад на рублата през тази седмица. В сряда централната банка на страната беше принудена да се намеси, за да подкрепи валутата.

Рублата отслабна до 114 спрямо долара в сряда, достигайки най-ниското си ниво от март 2022 г., малко след като Русия нахлу в Украйна. Руската централна банка заяви, че ще спре покупките на чуждестранни валути до края на годината, „за да намали волатилността на финансовите пазари“.

След интервенцията в четвъртък сутринта рублата се търгуваше на ниво 110 спрямо долара.

В сряда говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изглеждаше пренебрежително настроен към спада, казвайки пред репортери, че той няма да засегне обикновените руснаци, защото те получават заплатите си в местна валута. Но анализаторите на руската геополитика и макроикономика твърдят, че отслабващата рубла сочи бързо влошаваща се икономическа ситуация за Москва.

Описвайки рублата като валута „в свободно падане“, Тимъти Аш, стратег за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management, посочва пред CNBC, че в Русия изглежда се задава „истинска валутна криза“.

Цените на храните в Русия растат, но никой не смее да обвинява Путин и войната

„По-слабата рубла означава по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти на централната банка в отговор и по-нисък растеж на реалния БВП в резултат на това“, смята той.

Сривът на рублата се дължи отчасти на редица нови санкции на САЩ срещу руската „Газпромбанк“, които бяха обявени от Белия дом миналата седмица, както и на фокусираната върху войната вътрешна икономика, довела до рязко покачване на инфлацията.

Централната банка на страната вече повиши лихвените проценти до 21%, но това засега не успява да укроти необузданото нарастване на цените. През октомври инфлацията достигна 8,5%, а цените на основните хранителни продукти като масло и картофи скочиха през последната година.

Правителството обвинява за високите разходи за живот санкциите, наложени на Русия от „недружелюбни“ държави, в опит да отклони вниманието от войната срещу Украйна. Междувременно конфликтът предизвиква недостиг на работна ръка и доставки и повишава разходите за заплати и производство. Въпреки нарастващия ценови натиск, който се случва на фона на масово увеличените разходите за отбрана и засиленото вътрешно производство на оръжие, руският президент Владимир Путин отрича да е сменял „маслото с оръжие“.

Икономиката на Русия все пак успява да нарасне по време на войната, до голяма степен благодарение на износа на руски петрол и газ за няколко държави, които са готови да си затворят очите за конфликта. Международният валутен фонд направи възходяща ревизия на прогнозата си за БВП на Русия, като вече предвижда растеж от 3,6% през 2024 г.

Кристалина Георгиева: Предстоят трудни времена за руската икономика

Въпреки това той отбелязва забавяне на икономическия растеж, като прогнозира 1,3% ръст през 2025 г. и заявява, че това отразява „рязко забавяне, тъй като частното потребление и инвестициите спадат на фона на намаленото напрежение на пазара на труда и по-бавното нарастване на заплатите“.

Криза в развитие

Обезценяването на рублата идва в момент, когато администрацията на Байдън прави последните си опити да окаже натиск върху Кремъл преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп през януари. Последният кръг от санкции, насочени срещу третата по големина руска банка – „Газпромбанк“, се разглеждат като особено болезнени за Русия. Те не позволяват на финансовата институция да извършва каквито и да било трансакции, свързани с енергетиката, които включват финансовата система на САЩ. Министерството на финансите на САЩ също така обвини банката, че е посредник на Русия за закупуване на военни материали за кампанията ѝ срещу Украйна и за заплащане на руски войници.

Белият дом преди се въздържаше да санкционира „Газпромбанк“, тъй като тя се използва и за получаване на плащания от европейските купувачи на руски природен газ - но повечето от тези потребители се стремят значително да намалят покупките си след началото на войната.

„От няколко месеца насам сме свидетели на по-строги санкции - санкции срещу Московската фондова борса, а сега и срещу „Газпромбанк“. В резултат на това за Русия става все по-трудно да извършва външнотърговски операции“, отбелязва Аш от BlueBay Asset Management.

Русия насърчава използването на криптовалути за заобикаляне на санкциите

Икономистите твърдят, че няма съмнение, че войната и западните мерки, предназначени да накажат Русия за нейното нахлуване, започват наистина да се отразяват на живота в страната.

„Две години санкции започват да нанасят поражения на руската икономика“, коментира Джоузеф Брусуелас, главен икономист в RSM US.

По думите му икономиката на Русия изглежда е „прегрята икономика, която се бори да поддържа военните си усилия и изчерпва ресурсите си“. Той разглежда случващото се като признак, че централната банка е изчерпала „неортодоксалните си стъпки, за да избегне очевидния ендшпил, в който спира да купува чуждестранни валути“.

„Централната банка прекрати покупките на чуждестранни валути до края на годината в опит да потисне волатилността на финансовите пазари. Рублата е спаднала с 35% от август насам, тъй като инфлацията опустошава вътрешната икономика и Кремъл прави съдбовен избор между оръжия и масло“, казва той и призовава наблюдателите да „следят за признаци на по-широки икономически проблеми, тъй като инфлацията се покачва, а цените на черния пазар разказват съвсем различна история за военновременна икономика на ръба на колапса“.

Руските официални лица омаловажават драстичното отслабване на рублата и продължават да обвиняват санкциите за спада. В сряда Максим Решетников, ръководител на руското министерство на икономическото развитие, коментира, че динамиката на обменния курс на рублата не се определя от „фундаментални фактори“.

„Сегашното отслабване на валутния курс не е свързано с фундаментални фактори, виждаме, че търговският баланс е силен“, казва той пред информационна агенция Интерфакс. „Основните фактори за отслабването са засилването на долара спрямо световните валути и поредното затягане на санкциите срещу Руската федерация. Освен това, както често се случва в такива ситуации, в момента на валутния пазар има прекомерен емоционален компонент. Опитът показва, че след период на повишена волатилност курсът винаги се стабилизира“.