Двадесет и три годишният сирийски военнослужещ Фархан ал Хули е зле платен и деморализиран. В неговия армейски пост в храсталаците край контролирания от бунтовниците град Идлиб трябва да има девет войници, но са само трима. Някои от тях са подкупили командирите, за да избягат от служба. А от двамата новобранци, които са с него, единият е смятан от началниците си за психически неприспособим и не му е поверено оръжие.

На 27 ноември командирът на Хули - на друг пост зад фронтовата линия - се обажда на мобилния му телефон, за да му каже, че към него се насочва бунтовнически конвой. Подразделението трябва да отстоява позициите си и да се бие.

Вместо това Хули оставя телефона си на самолетен режим, преоблича се в цивилни дрехи, хвърля пушката си и бяга. Докато върви по пътя обратно на юг, той среща още много групи войници, също напускали постовете си.

Тази история, разказана от Reuters, илюстрира какво се случва в Сирия в последните седмици и обяснява защо някога страшната армия на Асад на практика не се противопостави по никакъв начин на бунтовниците. Информационната агенция разговаря с различни представители на въоръжените сили на страната, за да анализира цялостната картина на това отстъпление, довело до падането на продължилия близо половин век режим.

Асад e в Русия след като бунтовниците превзеха Дамаск (обновена)

Те, както и документи на разузнаването, до които Reuters има достъп, показват, че отрядите на Асад са били деморализарини и силно зависими от чуждестранни съюзници, особено за командната структура. Освен това в редиците на сирийската армия избуява нарастващ гняв от ширещата се корупция.

От началото на войната през 2011 г. командването на армията на Асад е започнало да зависи изключително много от съюзническите ирански и финансирани от Техеран ливански и иракски сили, които осигуряват най-добрите бойни единици в Сирия, твърдят източниците на информационната агенция. Но много от иранските военни съветници са напуснали тази пролет след израелските въздушни удари по Дамаск, а останалите са заминали миналата седмица.

Бойците и командирите на „Хизбула“ също са напуснали в по-голямата си част още през октомври, за да се съсредоточат върху ескалиращата война в Ливан с Израел. Това обезсилва централния команден и контролен център на сирийската армия, който няма стратегия за отбрана, особено за втория по големина сирийски град Алепо.

За разлика от тях, бунтовниците в северозападната част на страната, които на хартия са много по-слаби, прекарват години в консолидиране под ръководството на единен оперативен център, който координира техните групи и подразделения в битка,

Режимът на Асад падна! Сирийските бунтовници превзеха столицата Дамаск

Алепо

В края на ноември, когато Алепо беше атакуван, армейските части не са получили ясен план, а им е било казано да се справят сами или да се оттеглят към стратегическия град Хомс, за да се опитат да се прегрупират, твърдят двама източници от сирийската служба за сигурност.

Алепо падна без сериозна битка на 29 ноември, само два дни след началото на офанзивата, което е предизвикало шок в армията. На терен се оказва сирийска армия, в която липсва сплотеност, множество неокомплектовани части и офицери, приемащи подкупи, за да освобождават войници от служба. През 2020 г. армията е имала 130 000 души личен състав, сочи докладът на мозъчния тръст IISS „Военен баланс“, който я описва като значително изтощена от дългата гражданска война и трансформирана в нередовно структурирана организация от милиционерски тип, фокусирана върху вътрешната сигурност.

В дните преди рухването на режима в неделя Съединените щати са имали информация за широки нива на дезертьорство, както и за бягство на цели групи в Ирак. Като знак, че режимът е отчаян, сирийската дирекция на въздушното разузнаване, ключова агенция, близка до семейство Асад, обвинява хората си в „небрежност“ на контролно-пропускателните пунктове в цялата страна. Един от тях дори е превзет от бунтовниците в южната част на страната на 1 декември. Въпреки заповедите и заплахите все повече войници и офицери започват да дезертират.

Израел, Турция, Русия: Кой печели и кой губи от падането на Асад?

Друг проблем е, че Асад прекалено много разчита на съюзниците си. Когато започна предишното въстание на опозицията през 2011 г., Русия изпрати самолети, които бомбардираха позиции на бунтовниците, а Иран - военни съветници и бойци от Хизбула. Те са подкрепени ирански милиции от Ирак и друга група, която той сформира от афганистански шиитски бойци.

Техните бойни умения и благосъстояние контрастират със сирийските войници. Хизбула и съюзническите милиции гледат на редовните сирийски сили с презрение. Те не им се доверяват за важни операции и често не искат да се бият заедно с тях.

Когато Иран и Русия са притиснати заради случващото се в Ливан и Украйна, крахът на режима на семейство Асад става само въпрос на време. И това време дойде.